Поезия

„АЗ СЪЩЕСТВУВАМ САМО ЗАРАДИ РАЗЛИЧИЕ”

Преди години, четейки (и претворявайки) поезията на големия македонски поет Михаил Ренджов, едно негово стихотворение, озаглавено „Разлики” („Различности”), така се засели в мен (като в свой роден дом), че оттогава го нося непрестанно в себе си, то живее в мене някак ненатрапчиво, така че стана част от самия мен, така че вече имам чувството, че е мое стихотворение… То завършва така:

Съществува разлика между хората:
Има човек с тъга
Има и човек без нея.
Човекът без тъга си ти
А онзи със тъга съм аз

Аз съществувам само заради
Различие.

И си мисля: Защо това стихотворение, в което се говори за разликите и е написано от поет, с когото се различаваме по възраст, по житейска съдба, по характер (и сигурно по още много други неща), защо ми е така близко, защо намирам в него толкова общи неща? Разбира се – зная защо… Защото е Истинно! Като Живота! Защото Животът е прекрасен именно поради своето многообразие, а в същото време е Цялостен… Така и Човекът е цялостен като вид, като творение, според Волята и Промисъла на Твореца, а същевременно ние, хората, сме толкова различни помежду си… Но общото в нашите различия – онази първична (изначална) субстанция, която ни прави хора – е Словото… Защото единствено на Човека е даден този Божествен Дар – Словото… Защото единствено Човекът измежду всички същества е словесно същество, носител на Словото. А знаем, че „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.” (Св. Евангелие от Йоан – 1:1) Знаем също, че преди хиляди години Човекът е говорил един-единствен език – праезика на Словото, но го изгубва поради своята гордост, чийто Образ и Дело е митичната Вавилонска кула… Така Единият Общ Език се раздробил (разделил) на множество различни, непонятни езици, които били причина за бъркотия, хаос, раздори, омраза и вражди… И въпреки че Човекът си останал словесно (говорещо) същество, той изгубил Словото, изгубил връзката с Бога… Затова хората говорели множество различни езици, но не говорели и не разбирали Езика на Словото-Бог, Езика на Духа… А Единствен Духът съединява в едно различията, без да ги уеднаквява (унифицира)… И тогава, и само тогава, посредством Духа, различията се допълват взаимно и съставляват многообразната Красота на Целостта на Живота…
Има различия, които са от Бога, според Неговия Промисъл и Воля… Тези различия са естествени (природни) и са съставни елементи от еманацията на Словото, живи букви от Азбуката на Живота и от Поетиката на Битието… Без Словото, без Езика на Духа, всяко различие се изражда в егоцентризъм, става противоестествено на Законите на Живота, то фрагментира, ограничава Живота, като всеки отделен фрагмент претендира да е Цялото…
Голяма е Тайната на Словото! Защото единствено чрез Словото аз съм (и всеки е) Единствен и Неповторим, и същевременно съм като всички други хора – човек, част от рода човешки, от цялото човечество… Защото (както казва Джон Дън): „Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен; Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго”…
Единствено чрез Словото ние може да сме много различни, да говорим различни езици, но едновременно с това да се разбираме и да сме Едно, чрез Единния Език на Духа.
Всички големи поети на човечеството – братята на Словото и Негови жреци – говорят на Този Език… Езикът на Поезията е съкровеният Език на Сърцата… Езикът на Поезията е Езикът на Бога…
Голяма е Тайната на Поезията! Тя ни обединява в Различията… Чрез тази Тайна аз съществувам заради онова Различие, онова наше Общо Различие – Словото!

19. 05. 2014

Роман Кисьов


Текстът е прочетен от Роман Кисьов на 21 май 2014 г. в Градската библиотека в Скопие, като гост на международното поетическо четене „Различни езици – различни гласове”, организирано от Канцеларията на Вицепрезидента на Международния П.Е.Н.-център и на редакцията на „Многообразие” – колекцията за поезия, разказ и есе на Международния П.Е.Н. по повод Световния ден на културното многообразие в името на диалога и развитието, под егидата на ООН и ЮНЕСКО.

Write a comment