Изобразително изкуство

ОБНОВЛЕНИЕ НА СВЯТОТО

За рисунките на Роман Кисьов*

Роман Кисьов е следвал живопис в Художествената академия в София когато открива не само художествено-визуалната, но и поетическата магия, създавайки от тях изключително успешен синтез, или по-точно казано – алхимия, в която картината става поезия, а поезията – картина, извирайки една от друга, като неразделни изначални близначки. И в тези две сфери той е прозрачен, хармоничен и монолитен като кристалите: еднакво вдъхновяващ, дълбинно екстатичен, мощен и поетичен.
Но на неговата първа самостоятелна изложба у нас, в Музей на град Скопие, той не се представя само с живописни картини, а преди всичко с рисунки. Това по никакъв начин не омаловажава експозицията, понеже той е превъзходен, извънреден рисувач. Неговата линия е par excellence есенциална и онтологична: чист, дълбок говор и плод на битието. Тя е, както би казал Кандински, някакъв вид архетип на „вътрешната необходимост“, която диктува ритъма на сърцето и води ръката на този творец. Тя е едновременно опростена и виртуозна, статична и трепетна. Ако потърсим неин аналог в елементите, тя е най-близо до елемента въздух, или етер, вероятно защото най-вече е свързана с принципа на дишането, с неговия ритъм, който съединява макро и микрокосмоса, при което доминира поетиката на вътрешния свят, на дълбинна интроспекция и интимизиране на нещата.

Много страст има в рисунките на Роман Кисьов, но и тя е обърната навътре, не е вулканично-емоционална, а е светло-смирена и интелектуално култивирана. Всяка една творба от тази негова изложба ние преживяваме като молитва, като дълбоко закодиран исихастки екстаз. Ще се запитаме, откъде идва всичко това? Идва от изначалното чувстване на святото, което е вложено в човека от Създателя, може би още преди сътворението на света. И поезията, и живописта на Роман Кисьов изявяват ясно, че човекът по дефиниция (в най-хубавия смисъл на това понятие) е религиозно битие. Друг въпрос е, че човекът на съвременната западна, картезианска цивилизация (от която, за щастие, Балканите все още се разграничават) е обезличил и игнорирал святото, подменяйки изцяло духовните с материални блага. Всичко тук е десакрализирано: душата, предметите, езикът. Изчезнали са следите на боговете, както тъжно констатираше преди повече от две столетия Фридрих Хьолдерлин, който в своята поезия, в драматургичните си и философски фрагменти се опита да ги открие и обнови, преди Ницше да извика „Бог е мъртъв!“, а Кандински да изрече „Небето е празно!“.
Сега същото това усилие, като на немския романтик, както в поезията, така и в живописта си, прави Роман Кисьов: търсене на изначалните следи на святото. И на неговото обновление. Достатъчно е само да хвърлим поглед върху заглавията на неговите рисунки, като например: Ангелът на Орфей, Свят Огън, Олтар, Съзерцателят, Ново вино, Храм, Свята вода и т. н., за да ни стане ясно всичко. Най-вече, когато се вгледаме в неговите рисунки, ще видим, че върху тях е ударен печатът на божественото. Те са пълни с тайни, свети знаци, които всъщност притежават силата и сугестията на същностни, архетипни символи. В случая става дума за един абсолютен символист от типа, например, на Александър Блок, с когото Кисьов е в родство, също както и руският поет, в този смисъл, е в сродна връзка с Хьолдерлин.

Рисунките на Роман Кисьов в неговата първа самостоятелна изложба у нас, са пълни със знаци, които – както дърветата от семената – израстват в символи. Така, както Хьолдерлин ги дефинира в епифанна светлина, в обновление на святото, когато казва: „А знаците са отвека езикът на боговете“. Роман би рекъл: (езикът) на Бог, понеже той ги търси в духовния простор на християнството. В неговия Логос. Макар и да се появяват при него някои, на пръв поглед, езически мотиви, като Пегас, Орфей и др., и тях този творец ги интегрира по свой начин в общата картина на християнската мисъл и мистика.

Изобразителното изкуство на Роман Кисьов е абсолютно духовно. Грековската издълженост на фигурите, главите, формите, тяхната обредна поставеност, която въздейства с християнските мотиви, като: молитва, причастие, покаяние, ясно изявява това. Тук е и доминантният мотив на ангела, който символизира авторовата инспирация и духовната основа на неговото въображение. Ангелът на перфектните лирични рисунки на Кисьов е толкова много художнически и поетически въздействащ, че от време на време ни зазвучава като красива креативна реплика на някои стихове от Дуинските елегии на Рилке. Това е ясно, но ние сме тук не като ангелите, свидетели от небето, а като земни съзерцатели, за да свидетелстваме за тези необичайни небесни рисунки на нашия скъп гост от България.

Ефтим Клетников

 


*Текстът е от каталога за самостоятелната изложба на Роман Кисьов „Ангели, лица и знаци“ в Музей на град Скопие (Р Македония), август 2014 г.

Write a comment