Изобразително изкуство

За изкуството

Изкуството за мен не е самоцел, а средство… Средство за самопознание и познание, за събуждане на вътрешните, духовни сетива и скритите божествени сили и елементи в човека…

Аз търся Словото във всичко. Не само защото пиша поезия – аз търся Словото и в картината, в изображението, независимо от средствата. За мен Живописта е също Поезия – образна Поезия, а картината – визуална метафора. Но тази метафора е различна от метафората в поетическия текст и затова картината не е илюстрация. Картината е прозорец към невидими светове и реалности (от вътрешния живот на човека или от трансцендентни и метафизични измерения), които стават осезаеми…

Аз не рисувам картини, аз рисувам своите мечти, молитви, сънища, видения, откровения… Но това не са илюстрации, а състояния и съзерцания… Това са мистични Знаци, съдържащи архетипите на Живота – Живо-Пис…

Картината за мен е сакрално пространство. Споделям напълно древната тракийска орфическа концепция за твореца и творението – художникът е колкото автор на творбата, толкова и (в известен смисъл) нейно духовно творение – посредством Творческия Дух и в-ДЪХ-новение, трансформиращо и облагородяващо самия творец…

Духът е съвършен, но художникът – не… Истински художник е този, който се стреми към съвършенството на Духа и който именно поради това, както пише голямата поетеса Габриела Мистрал, от всяка своя творба излиза засрамен, защото се е оказала по-низша от мечтата му…

Write a comment