Поезия

За ролята на твореца

Творецът е носител на една по-изострена чувствителност и една друга, по-висша, развита сетивност… Затова и през вековете творците са били „очите” и „душата” на обществото… Големите поети не само че са били възприемани от обществото като пророците на света, но в повечето случаи те действително се оказват такива… Всяко време има своите пророци и големи творци, но днешното материално и профанно време на бездуховност е елиминирала тази роля на твореца, като я е омаловажила и принизила до безличната комерсиалност на така наречения „пазар”, до нивото на забавление (в музиката) и украса (в изобразителното изкуство), както и до пълно безразличие към поезията, която като че ли се превръща все повече в занимание на ученички, самотни домакини и маниакални графомани, също е „натикало” и изолирало твореца в „гетото” на гилдийната тясна, ограничена среда и (в най-добрия случай) в музейното – галерийното – концертното пространство, някак встрани от живия живот… За съжаление трябва с горчивина да отбележа, че за това отношение (или липса на такова) на обществото не малък принос имат и самите творци… Моите наблюдения и впечатления са, че големи творци има и днес във всяка област на изкуството, но те са малцина, изолирани са, неразбрани и много самотни… А най-самотните сред тях са поетите.

Write a comment