(Из моя Фейсбук-дневник)
* * *
Случвало ми се е неведнъж, вървейки пеша, някое градско улично куче да ме придружава и да ме следва плътно по пътя ми дълго време… Но днес, докато вървях пеша към Националното радио, за да разговаряме с водещата на „Артефир“ за новата ми книга „Мистичната роза“, ми се случи нещо (почти) мистично: до мен се приближи един гълъб и дълго време ме придружаваше, вървейки пеша редом с мен, до десния ми крак… Знак… или знамение?…
3 ноември 2016
* * *
Не можеш да влезеш два пъти в една и съща мечта, в един и същи сън…
* * *
Националната художествена академия в София – на 120 години… Някога, в моята младост, това беше една трудно превземаема крепост – да те приемат да учиш там. Аз лично кандидатствах четири пъти, въпреки че рисувам откакто се помня и бях със завършена Художествена гимназия… Успях да вляза чак при четвъртия опит, но пък в най-търсената специалност по онова време – Живопис, при това с „фурор“, първи в списъка (с най-висок бал). Тогава да си художник означаваше обществен престиж и уважение, както и висок социален стандарт. Затова днес в България има много кадърни художници – ученици на една дългогодишна традиция, но малцина от тях живеят от чисто изкуство… Тези, които продължават да го правят, е ВЪПРЕКИ – въпреки всичко, което ни заобикаля, въпреки чалгата във всяка сфера на живота, въпреки пълната профанизация и бездуховност…
22 ноември 2016
* * *
Днес попаднах на една изключително любопитна статия за Георги Сава Раковски – „Раковски открива следа от тракийския превод на Библията“ в сайта „Еклектика“… Мисля, че е крайно време в това бездуховно време да се преоткрие личността на Раковски… Само напомням: Георги Сава Раковски е изключителна фигура в нашата история, възприеман предимно като революционер (първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България, а Левски е най-успешният и последователен негов ученик, който доразвива идеите му). Но не по-малко е значението му на възрожденец, оставил ярки следи в духовния живот на българския народ – писател, историк, етнограф, публицист, но и полиглот, лингвист…
18 януари 2017
* * *
Спомням си как силно ме разтърси една картина на Владимир Димитров-Майстора: „Майка ми на смъртния одър“. Разтърси ме не толкова вида на мъртвата старица, а самият факт, че художникът е могъл да рисува в такъв момент, да „изучава“ мъртвото лице на своята майка и да го прехвърля на платното. Дори художникът да е вярвал, че майка му е жива след своята физическа смърт, все пак съм склонен да мисля, че има нещо жестоко в това – все едно да погребваш втори път близкия човек. И това второ „погребение“ да надживее първото… Да надживее и твоята собствена смърт.
* * *
Една от любимите страсти на писателя Дончо Цончев беше рисуването… Правеше портретни скици на писатели, приятели… Един ден (по негово настояване) аз му позирах в старото писателско кафене на ул. „Ангел Кънчев“ 5 през далечната 1988 г. Той ми направи доста сполучлива портретна рисунка в полупрофил със синя химикалка върху гърба на пощенски плик… Рисунката е с посвещение: „На Роман – за удоволствието от лицето му“…
Струва ми се, че той много искаше да ми покаже колко добре рисува, а и така ми върна жеста – десетина години преди този ден (по това време бях ученик в Художествената гимназия в Казанлък) аз му бях правил дружески шарж през едно лято, когато почивахме в станцията на писателите край Варна…
* * *
„Не е за вярване, но лъжата е съществувала и преди да изобретят книгопечатането.“ – Станислав Йежи Лец;
Бих перифразирал това така: Не е за вярване, че лъжата е съществувала и преди интернет!
* * *
Предизборните напористи гласове на политпустословието в медийната пустота с нáпъна да погълнат електоралните (ни) гласове и(ли) мълчания… Посредствеността е майка на Апатията!
28 февруари 2017
* * *
Някога пилците се брояха наесен, сега – напролет… А освен това, пилците са мутирали в лешояди…
27 март 2017
* * *
След толкова лъжи, крайно време е някой да каже поне една първоаприлска истина…
1 април 2017
* * *
Поезията е Съдба, графоманията – диагноза.
* * *
Днес е Цветница и скъпи на сърцето ми хора имат Имен ден… И си мисля: освен хората, защо и книгите да нямат Имен ден?… Ето, моята последна книга с избрани стихотворения „Мистичната роза“ днес празнува… Да ѝ е живо Името!
9 април 2017
* * *
ТОМИНА НЕДЕЛЯ! Може би има нещо знаменателно в това, че тази година Томина неделя и Международният ден на книгата съвпадат… Днес повече от всякога сме свидетели как „мишката убива книжката“ и как все пак книгата възкръсва отново и отново… и живее… Защото Книгата е Тяло на Словото!
„Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.“ (Иоан. 20:29)
А ето и откъс от моето есе „Неверието на Тома“, написано на 6 януари 1998 г. и публикувано във вестник „Духовен дом“ (бр. 2 (8), год. II, февр. 1998 г.):
Нима и днес не се сблъскваме със същото това, а дори и много по-голямо, неверие в Христос – Възкръсналият, Живият, Възнеслият се на небесата, Който е седнал отдясно на Величието нависоко, държащ всичко чрез Своето могъщо Слово?! Нима ни е непознато това „Аз докато не видя и не пипна, няма да повярвам!“?… Нима са малко хората, които търсят винаги доказателства, някакви външни, видими и чисто материални белези и знаци, за да вярват? Но каква вяра е това?!… По повод вярата Св. ап. Павел пише: „А вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“ (Евр. 11:1). Вярата е невидимо действие на човешкото сърце, за която няма формули, рецепти. Вярата е тайнство, чрез свободната воля и избор на човешкото сърце. (…) И обратно – неверието коренно противостои на вярата; съмнението в съществуването на Възкръсналия Христос и конкретното Му действие тук и сега, днес, издига високи стени пред Богоявлението в човешкия живот. (…) В този смисъл всяко съмнение и неверие в Истината – Христовото Слово, е болезнено бъркане в раните на Христа. И въпреки неверието ни, много често Христос ни явява Словото Си и, както на Тома, ни казва: „и не бъди невярващ, а вярващ… блажени, които не са видели, и са повярвали“.
23 април 2017, Томина Неделя
* * *
Думи, думи, думи… Преситен съм от думи, а съм гладен за насъщни слова!
* * *
Вчера (1 май) в Казанлък изпратихме във вечния му път ЦВЯТКО ЦВЕТКОВ (15.05.1933 – 30.04.2017) – дългогодишен заместник кмет за културата и почетен гражданин на Казанлък… Отиде си от този свят малко преди да навърши 84 години. Моят свако (съпруг на сестрата на майка) беше близък на сърцето ми човек, беше ми като втори баща, на когото дължа много! И не само аз… Казанлък му дължи много за дългогодишната му всеотдайност за развитието на културата и духовността в града на розите! Той беше скромен и деликатен човек, с широко сърце, истински будител и идеалист, неуморен общественик, който не щадеше себе си, а се раздаваше за другите… Човек с мисия, който остави трайна следа в културния живот и историята на Казанлък… Бог да го помилва и да успокои душата му! Вечна да е светлата му памет!
* * *
Смъртта е противоестествена!
* * *
Издадоха „Под игото“ на „шльокавица“… В тази връзка, ето едно „креативно“ (празнично) предложение към заинтересовани издатели: за 24 май догодина да се издаде томче с поезията на Христо Ботев вместо на „шльокавица“ (тя е вече отживелица) – само с емотикони…
24 май 2017
* * *
Фейсбук ме пита „Какво мислите?“… Мисля, че все повече са хората, които не мислят… Мисля, че агресията, насилието, омразата, нетолерантността към другите все повече нарастват и обхващат всички сфери в обществото, включително в културната сфера (което е най-странното)… Болшевизъм навсякъде! Зная, че не казвам нещо ново, но това мисля.
* * *
В разгара на адската жега с име „Луцифер“ – лек, свеж полъх от ангелски крила… Амин!
7 август 2017
* * *
В голяма част от тв-рекламите преобладава посредствеността и безвкусицата, кичът и простотията… Но върхът на простотията е реклама на наденица, в която беловлас диригент размахва палка с набучена на нея наденица, след което – на фона на абсурден хор – захапва стръвно въпросната наденица… РЕКЛАМИ ЗА ИДИОТИ! O tempora, o mores!
* * *
НИКУЛДЕН! Ясно е – посветен е на Св. Николай Мирликийски Чудотворец… От дълги години знаех, че този ден е празник на моряците и рибарите… Едва преди няколко години с изумление научих, че Никулден бил празник и на БАНКЕРИТЕ! Откъде-накъде пък на банкерите?! Но като се замисли човек, има връзка между рибарите и банкерите, само че на банкерските „въдици“ кълват много повече „шарани“. А днес с още по-голямо изумление научих, че този ден бил също така празник и на ЗАТВОРНИЦИТЕ… Първо си помислих: това пък в каква връзка… После обаче си казах, че няма да е никак зле да има по-тясна връзка между банкери и затворници… Да си честитим Никулден с пожеланието никога да не изпадаме в положението на „шарани“ и на затворници!
6 декември 2017
Роман Кисьов