Роман Кисьов

Роман Кисьов – поет, художник и преводач на поезия - е роден през 1962 г. в Казанлък. Отраснал е в Русе. Син е на поета Здравко Кисьов (1937 – 2015).

През 1981 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1991 – Националната художествена академия в София, специалност Живопис в класа на акад. Светлин Русев. Работил е като художник в Русенската опера, като уредник в Градската художествена галерия в Казанлък, като преподавател по изобразително изкуство в Русе и др. Живее в София.

Твори в две направления – поезията и изобразителното изкуство. Правил е самостоятелни изложби в София, Виена, Берлин и Скопие. Участвал е в общи изложби в България, Италия, Унгария, Република Северна Македония и САЩ, както и в международни пленери по живопис (Гърция, Унгария и РС Македония). Илюстрирал е десетки книги на световни поети.

Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, на галерии в България и РС Македония, както и на частни колекции в България и по света. През 2013 г. международното списание за култура DIOGEN посвещава цял брой на Роман Кисьов като художник, с обширна информация за него и публикация на 70 негови живописни творби и рисунки.

Негови стихове са печатани в почти всички литературни издания у нас, излъчвани са по БНТ, БНР, Националното радио на Румъния, сръбската телевизия „Метрополис“ и др. През 1996 г. Регионалният телевизионен център в Русе заснема кратък филм – „Вратите на рая“, по едноименната поетична книга на Роман Кисьов (реж. Пенка Шопова), а през 2021 г. с подкрепата на Национален фонд "Култура" е реализирана филмова импресия по стихове на Роман Кисьов – "Човекът" (сц. и реж. Нина Томашова-Иванова).

Стихове на Роман Кисьов са включени в поетически антологии в България, Италия, Румъния, Полша, Украйна, Сърбия, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Албания, Армения, Азербайджан (Нагорни Карабах), Йордания и Индия, както и в международната антология на английски език „Poets for World Peace“, Vol. 3 (Publishing house „Dhira Verlag“ – Switzerland, and Srephen Gill World Peace Academy – Canada, 2011). Също така той е включен в авторитетни литературни списания и издания във Великобритания, Австрия, Полша, Румъния, Русия, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Република Северна Македония, Албания, Косово, Армения, Грузия, Турция, Индия. Публикуван е в електронни литературни и културни издания в Италия, Франция, Испания, Румъния, Гърция, Русия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Армения, Индия, Китай, Египет, Ирак, Ливан, Мароко, Бразилия и др.

Поезията му е превеждана и публикувана на английски, немски, френски, испански, португалски, италиански, нидерландски, датски, гръцки, турски, румънски, руски, полски, украински, сръбски, хърватски, босненски, македонски, албански, арменски, грузински, иврит, арабски, китайски, хинди и бенгалски.

Екземпляри от неговата поетическа книга „Криптус“ (2004) са притежание на Конгресна библиотека - Вашингтон, Публична библиотека - Ню Йорк, Национална библиотека - Париж, Национална библиотека - Страсбург, Руска държавна библиотека - Москва, Библиотека за чуждестранна литература - Москва.
Участвал е в редица престижни международни форуми и фестивали на световната поезия.

НАГРАДИ

Националната награда за поезия на ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив (за стихосбирката „Вратите на рая“), 1995;
Наградата за култура и изкуство „Сексагинта приста“ – Русе, (заместваща традиционната общинска награда „Русе“), 1995;
Наградата „Литературен Дедал“ на известното издателство от Р Македония „Макавей“, Скопие, 2014.
През 2006 г. е куратор на проекта „Поезия в метрото“ на Метромедия – София. Член е на Българския ПЕН-център, почетен член на Съюза на писателите на Армения. Член е на редакционния съвет на международното списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „KADO“.
Превеждал е в отделни книги или поетически цикли съвременни руски, арменски, румънски, сръбски, босненски и македонски поети.

АВТОР Е НА КНИГИТЕ:

Вратите на рая, стихотворения, изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив (1995);
Сянката на полета, поезия, изд. „Авангард принт“, Русе (2000);
Пилигрим на Светлината, стихОткровения, „Авангард принт“, Русе (2003);
Криптус и други стихотворения, „Авангард принт“, Русе (2004, второ издание 2007);
Гласове, стихотворения, „Авангард принт“, Русе (2009);
Градината на тайните, стихотворения, „Авангард принт“, Русе (2014);
Яйца на феникс, лапидарии, изд. „Ерго“, София (2014);
Мистичната роза, избрани стихотворения, изд. „Ерго“, София, (2016);
Насън и наяве, кратки истории, изд. "Ерго", София (2021).
Светът на думите, избрани и нови стихотворения, изд. "Ерго", София (2022). С подкрепата на НФК.
Епитафии, изд. "Ерго", София (2024). С подкрепата на Министерството на културата.
Бели стихове, с рисунки от автора, написал и нарисувал собственоръчно в 1 уникален библиофилски екземпляр. Самиздат, София (2024). Собственост на Столична библиотека (дарение от автора).
Ars Orphica Moderna, стихове & картини, изд. "Хиксев ЕООД" и "Академия Орфика", София (2025).
Псалми, поезия, изд. "Ерго", София (2026). С подкрепата на Министерството на културата.
Апокалипсис, стихознамения, изд. "Ерго", София (2026).

КНИГИ НА ДРУГИ ЕЗИЦИ:

Hodočasnik svjetla (Пилигрим на Светлината), избрани стихотворения, на хърватски, Загреб, Хърватия (2008);
Словото Пастир, избрани стихотворения, на македонски, Скопие, Р Македония (2010);
কবিতা, Poems (Стихотворения), избрани стихотворения, на бенгали, издание на Световния поетически фестивал в Калкута, Индия (2013);
ՀԱՄԲԱՐՁՈՒՄ. Възнесение, Вознесение, избрани стихотворения, триезична – на арменски, български и руски, издание на Международния поетически фестивал в Нагорни Карабах, Степанакерт, Н. Карабах (2014);
Lumea cuvintelor (Светът на думите), избрани стихотворения, на румънски, Яш, Румъния (2014);
Jajца од феникс, лапидарии, е-книга, на македонски, Скопие (2016);
Мистичната роза, избрани стихотворения, на македонски, Битоля (2019).
Ходочасник светла (Пилигрим на Светлината), стихОткровения, на сръбски, Кралево, Сърбия (2021).
„Мiстична троянда“ (Мистичната роза), избрани стихотворения, на украински, Киев, Украйна (2024).