(Из моя Фейсбук дневник)
* * *
„Поезията е това, което се губи при превода.“ (Р. Фрост) Надявам се нещо да остава, иначе съм изгубен (в превода)!
* * *
Животът е пълен с чудеса, чиито източник и причина са Думите на Твореца Бог-Словото… Самият Живот е Чудо! То се открива пред очите на Вярата – Богооткровената Вяра (а не Религията!), която е Виждане, но друго виждане – не само на видимото, което е преходно, но и на Невидимото, което е вечно! Неверието е слепота (духовна)… Затова Словото, както на Тома Неверни някога, и днес ни казва: „и не бъди невярващ, а вярващ… блажени, които не са видели, и са повярвали“… Защото те ще видят и познаят Истината, която ни прави свободни!
* * *
„Делничен Христос“… Много силно е това стихотворение на баща ми от посмъртната му книга „Отвъдно време“… Делничен, тъжен Христос… Онзи Христос в нас и в обществото – „Възкръснал, но смазан отново / от тежката лапа на битието / и от нашето безразличие.“ (Здравко Кисьов) Най-вече от нашето безразличие… А тежката, смазваща лапа на битието ни е само следствие на това безразличие, неверие, егоизъм, материализъм и бездуховност!
18 април 2018
* * *
Покрай абитуриентските балове тия дни и хала на образованието, си припомних как през 90-те години мой колега (художник и гимназиален преподавател по онова време) ми показа съчинение на една негова ученичка от гимназиален клас по бизнес обучение в елитно русенско училище, която в час по Изобразително изкуство, във връзка с изкуството на Древна Гърция, написала „Венера МОЛЛОВСКА“, вместо „Милоска“… (Да си припомним, че първият частен банкер у нас и едно от емблематичните лица на едрия капитал в началото на прехода се казва МОЛЛОВ, Валентин.)
Първо прихнахме да се смеем, но скоро след това осъзнахме колко е точна тази метафора на новото време, без девойчето да осъзнава това…
* * *
Покрай това световно футболно първенство отново ме навестиха някои тъжни мисли… Естествено се налага сравнението: футбол – духовност, футбол – култура, футбол – изкуство (и в частност – поезията, особено поезията!)…
70-80 хиляди хора пълнят стадионите за един мач, милиони – пред малкия екран, футболист получава 100 милиона евро заплата за сезон… А хората на духа, на изкуството? Колко е тиражът на една стихосбирка (не само у нас, в България), колко хора купуват оригинални картини, а тези, които все пак понякога решат да купят – на каква цена? И с какви доходи живее един поет или художник? Да не продължавам със сравненията, че става страшно… Хляб и зрелища, по-малко хляб, повече зрелища! Това е положението.
* * *
Отново е Илинден, но мълчат Илинденските камбани. А Свети Илия тъжно гледа греховната земя от Облака и Небесната си колесница, защото заради „наш Илия“ намразиха и него… Тежки сълзи рони Свети Илия и не спират юлските проливни дъждове…
20 юли 2018
* * *
85 години от рождението на големия латвийски поет ОЯР ВАЦИЕТИС (1933–1983), роден на 13 ноември…
Ояр и баща ми бяха големи приятели. Помня благото му, добродушно лице, когато със съпругата му – поетесата Людмила Азарова – бяха на гости в тогавашния ни дом в Русе, в средата на ноември 1973 г. Бях 11-годишен и помня, че по негово настояване му показах един куп мои рисунки. Той ги хареса, особено акварела „Българска зима“, и аз му го подарих с удоволствие. Благодарение на Ояр два месеца по-късно, в началото на 1974-а година моята „Българска зима“ се появи на предната цветна корица на младежкото латвийско списание „Draugs“ (Приятел), където той беше редактор.
Светла да е паметта на този изключителен човек и поет!
13 ноември 2018
Моят акварел “Българска зима” (1972) на предната корица на латвийското списание „Draugs“ (“Приятел”, Рига, бр. 2, февруари 1974 г.). Моето име с възрастта ми, когато е рисуван акварела – 10 г., както и названието на творбата, са отбелязани в издателското каре на последната 40 стр.: Vaku I lappuse: BULGARIJAS ZIEMA. 10 g. veca bulgaru skolnieka Romana Kiseva akvarells. Списанието е излизало веднъж месечно, формат А4.
* * *
ВЪПРОСИ
Може ли някой да каже
коя от птиците наесен оттук ще отлети
и коя от тях ще стане мишена за ловеца?
Може ли някой да каже
кое дърво ще цъфне тази пролет
и кое на печката устата ще напълни?
Може ли някой да каже
от кое яйце ще се излюпи пиле
и кое в тигана ще се пържи?
Някой може ли да каже
кой от нас ще гледа внуци
и кой навеки с младостта си ще остане?
1988
P.S. Това мое старо стихотворение е от студентските ми години, писано преди 30 години… Никога не го включих в моя книга, доста се колебах дали да го включа в моя том с избрани стихотворения „Мистичната роза“ (2016), в първия цикъл с ранни стихове… Но не го включих. Стори ми се неравностойно с другите ми стихотворения, писани по това време, може би заради наивитета на тези въпроси… Към тях бих добавил с днешна дата още един „наивен“ въпрос:
Може ли някой да каже
кой поет ще се чете след век
и кой в забрава ще потъне?
3 януари 2019
* * *
Краят на зимата. Наблюдавам това дърво, което скоро ще разцъфне. Природата се събужда и аз сега се наслаждавам на песента на птиците. Това ме прави щастлив. Истински щастлив, че живея и че имам настоящото богатство – да бъда свидетел на цъфтежа на едно дърво, едно най-обикновено дърво, в един парк, в един град, в една страна… в Европа, на Земята, във Вселената…
В дървото, което наблюдавам, е отразена Вселената и моят живот.
* * *
Днес – 10 април 2019 – учените показаха първата снимка на черна дупка във Вселената… Но от векове хората на Духа и творците (поети, писатели, драматурзи, художници, музиканти и др.) показват черните дупки във Вселената Човек, в човешките души и в човешкото общество… За да не се изгубим в тях, за да не бъдем погълнати от мрака!
* * *
ШАХМАТ – велика игра! Казвам „игра“, а не „спорт“, въпреки че се води спорт (доста късно обявен за такъв, междувпрочем), но ако го приемем като такъв, то със сигурност това е спорт за ума и въображението, възпитаващ и изграждащ редица безценни качества на характера… Неслучайно наричат Шаха игра за аристократи и Царска игра!
Поводът за тези мои размисли е, че вчера неочаквано попаднах в архива си на един много стар и отдавна забравен от мен документ – моя членска и спортно-състезателна карта, издадена от БСФС в качеството ми на член-състезател на секция „Шахмат“ към дружество „Дунав“ – Русе… Издадена е на 1 март 1976 г. – бил съм на още ненавършена 14-годишна възраст. Бях градски първенец по шахмат в Русе в моята възрастова категория, на турнирите в града нямах нито една загуба… Затова бях включен като състезател в градския отбор и участвах в зонален турнир за Североизточна България (Варна, Русе, Шумен, Разград, Силистра…). Имахме много свестен млад треньор, от когото научих много. На този турнир бях само с една загуба, едно реми, а другото са все победи.
След това състезание трябваше да се разделя с шахматната ми кариера, защото рисуването надделя и се налагаше да се готвя усилено за изпитите в Художествената гимназия. Остана ми любовта към шаха, който ми даде много! По-късно Провидението пожела за известно време да бъда преподавател в русенската гимназия, където учеше и завърши световният шампион по шахмат – Веско Топалов.
* * *
15.04.2019. „Нотр Дам“ в Париж гори! Гледах видео на живо как високата кула с кръста рухва, разсипва се пред очите ни като кула от пясък, огромният дим се издига до небето, пламъците светят отдалече като маяк сред мегаполисния океан… Потрес! Този величествен вековен католически храм, символ на стара, християнска Европа, основана върху Христовия Хуманизъм и изконните непреходни ценности като темели на Цивилизацията, се сгромолясва в първия ден на католическата Страстна седмица… „Апокалипсис сега“… Но Апокалипсис означава Откровение. Какво ни се открива? Не е ли това предупреждение, не е ли Знак Свише, че Европа се отдалечава от тези изконни ценности и от духовността?! Вероятно един ден катедралата ще бъде възстановена, но дано да бъде възстановена Катедралата на Духа и на Истинската, първична Цивилизация!… Дано това е катарзис за обновление на Европа, която днес повече от всякога има нужда от Единение и ново Възраждане!
* * *
Завиждам не на победителя, а на победения. Благородство се печели с поражения.
* * *
Истинското предателство е когато е от много близък човек… Все пак има предателства различни, на различни нива и в различни сфери, и затова с различни последствия. Питал съм се: Нали не е едно и също дали предаваш Човешкия Син и обикновен човек?… Вече зная, че няма разлика – „истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.“ (Матея, 25:40). А Джубран има такава мисъл: „Чест е за убития, че той не е убиецът.“ И винаги е въпрос на свободен избор!
26 април 2019, Разпети петък
* * *
Истинската, същинска Голгота се съдържа в самото пътуване към нея.
* * *
Отишъл си е от този свят изкуствоведът и журналист ГЕОРГИ ШАПКАРОВ, работил дълги години в СБХ, известен най-вече с проникновеното си изследване на творчеството на големия български художник Димитър Казаков-Нерон. Познавахме се. Имам само хубави впечатления от него – ерудиран, контактен и добронамерен. Той беше искрен приятел на моя баща от младите им години, още от 60-те години на миналия век, когато Жоро Шапкаров е бил журналист в Русе. Много ми е скъп един негов подарък за баща ми – луксозният, обемен том „Естетика на модерното изкуство“ (1969) на Димитър Аврамов, с посвещението: „На Здравко, да бъде здрав модернист. Жоро Шапкаров – Русе, 20.08.69 год.“ Книгата стана мое притежание през студентските ми години, когато ми беше настолна и от която учех за изпита си по съвременно изкуство в Художествената академия при Искра Велчева… Бях неизразимо благодарен, че имах този том, понеже благодарение на него успях да взема изпита с отличен, но и не само заради това, разбира се… В онези години нямаше почти никаква литература, свързана със западното модерно изкуство и тази книга беше светлина в мрака на невежеството. Когато преди няколко години споделих това на Жоро Шапкаров и му припомних този негов подарък, той се засмя и каза, че е купувал книгата от Москва, защото тук била дефицит. „Купих за мен и за 1-2 близки приятели, между които и баща ти. Той за мен си остава емблематичният поет на Русе!“ – каза ми той. После дойде на паметната му вечер в Унгарския културен институт през 2015 г. И ето че сега изпращаме и него във вечния му път… Светла му памет! И Поклон!
30 май 2019
* * *
Младият Макс Жакоб към младия Пикасо при първата им среща: Искам да видя и други Ваши картини.
Пикасо: Имам някои тук… Не очаквах да ме посети колекционер.
Макс Жакоб: Не съм колекционер.
Пикасо: А какъв сте тогава?
Макс Жакоб: Поет.
Пикасо: Поет? О, това е по-лошо и от художник!…
P.S. А аз какво да кажа при това „две в едно“ – художник и поет? Много, много лошо, или много лошо на квадрат! Разбира се, зависи от гледната точка: от гледна точка на материалното, преходно битие, е така, но от гледна точка на непреходното, вечно измерение на Духа, е точно обратното!
* * *
Днес Времето е Разделно в Деня на Съединението! Разединението ни прави безсилни! У нас само омразата и завистта ли е обединителна сила?! Достатъчно е да се хвърли бегъл поглед на коментарите под която и да е статия в мрежата, свързана с наболели проблеми и важни теми… и омерзението е пълно – от агресия и хейт. Да не говорим за деленето на всякакви фили и фоби…
Съединението на България е един огромен подвиг на предците ни. Тогава (за разлика от Днес) е имало идеали, по-точно Национален идеал, а това е голяма сила и мотивация! Днес няма! Важна е цялостната нагласа в обществото… Тогава е имало обществена воля (сиреч, цялостна нагласа в мнозинството, а не само на отделни единици), благодарение на Национален идеал. Тогава е имало и Личности – истински лидери. Днес не само у нас има дефицит на лидери. Днес ние повече от всякога сме разделени, разединени! Ние не сме обединени дори за най- важното – за нашето минало, за нашия произход и идентичност (с помощта на външни „велики сили“), кои сме и от къде сме, и имаме ли Памет (на някои близки нам езици „памет“ означава „ум“). Затова, нека се придържаме към Разума, защото – както свидетелства и Словото в Свещените писания – „всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои.“ (Св. Евангелие според св. ап. Матей – 12:25) А мистикът, писател и художник Джубран Халил Джубран в „Градината на пророка“ е написал: „Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.“
Бог да пази България!
6 септември 2019
* * *
Дали известната мисъл на Брехт, че „никой няма да пита какво е било времето, а всеки ще пита защо са мълчали поетите му“ е валидна и днес? Дали днес, ако не всеки, то поне голяма част от обществото пита защо мълчат поетите и дали наистина мълчат? Някой изобщо пита ли това и интересува ли го какво се случва с поетите днес? За истинските, родени поети става дума… Те, истинските поети, днес не обикалят телевизионни студиа, не участват в реалити формати, не посещават „хай-лайф“ партита, не политиканстват, не се нагаждат към политхранилката, не се бутат в светлината на мейнстрийм прожекторите… И вече никой не пита дали поетите мълчат или обществото е глухо за гласа им…
16 септември 2019
* * *
Най-верните, най-страстните и ревностни апологети на Поезията не са читателите на поезия, а самите поети… Но не стихоплетците, не пишурковците, а родените поети, белязаните Свише, благословените и посветените в тайнството на Ars Poetica, за които Поезията не е литературен жанр, не е и „интелектуално“ занимание, нито хоби, а Мисия и Съдба… Това в повечето случаи е видно и проявено не само в творчеството им, но и в техния живот.
* * *
Преди 30 години падна Берлинската стена, но нейната сянка (или отражение) продължава да разделя Източна и Западна Европа… Издигат се нови стени – видими и невидими… Най-зловещите са тези в главите на политиците и фанатиците!
9 ноември 2019
* * *
Социалните мрежи все повече се превръщат във виртуални психодиспансери, в които се водят едни монолози на травмирани хора… Какъв е този нагон към сатанизиране на всичко, което не се вписва в собствените ти разбирания и вкус?! Нужна е терапия!
15 ноември 2019
Роман Кисьов