(Из моя Фейсбук дневник)
* * *
Преди малко дочувам в новините по една от големите частни телевизии, че през изминалата 2019-та година най-четени били българските писатели… Браво, викам си, ама интересно кои по-точно са най-четените (подозирам няколко от нашумелите и медийно рекламирани имена на писатели), но… оказва се, че това са книгите на световноизвестните… Христо Стоичков и Димитър Бербатов!!! Толкоз!
26 януари 2020
* * *
Трябва да има забрана за българските политици на този ден да поднасят цветя и да произнасят лицемерни слова в памет на Апостола Левски! Мисля, че е ясно защо…
„Народе????“ – ясно е също така, че този многозначителен въпрос на Апостола (Пратеника) на Свободата е не само към политиците, а към всички нас, и този Въпрос е във времето (всяко време), но дали е във (всеки от) нас?
Народе????
19 февруари 2020
* * *
Тази нощ на 20.02.2020 г. сънувах, че пътувам в автобус с две семейства – двама братя близнаци със съпругите си сестри близначки и техните деца близнаци…
СИЛАТА НА ПРОШКАТА
„Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.“ (Мат. 5:7)
„…и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си…“ (Мат. 6:12)
„Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Мат. 6:14-15)
„Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“ (Мат. 7:2)
Покрай „Баба Марта“ и пожеланията за здраве да не забравяме, че днес е и Прошка (и не само днес, а всеки ден, всеки час)… Прошката не е слабост (както мислят някои), а е Сила, на нея са способни Благородните (от рода на Благите, родените духовно от Благия), тя освобождава, възвисява духа, дава здраве на душата, а оттам и на тялото, обновява!… Много по-трудно е да простиш наистина (а не само на думи, външно), отколкото да не простиш. Прошката не е просто религиозен атрибут, тя не касае само религиозните хора, тя се отнася до всички хора, навсякъде и във всички времена, тя е архетип, заложена е в човека изначално от Твореца… Прошката е директно свързана с Любовта, Милостта и Вярата, с емпатията и преодоляване на собственото ограничено човешко Его… Прошката е свързана и с Истината – да можеш да я приемеш, колкото и неудобна да е тя за теб, колкото и нелицеприятна да е тя… Да можеш да видиш „гредата в собственото си око“… Не само да можеш да прощаваш, но и да потърсиш Прошка!
Днес, в тези вълчи времена, в които върлува „корона-вирусът“ на хейтърството, завистта, агресията (във всякакъв вид), ние, хората, повече от всякога се нуждаем от силата и чудото на Прошката. Затова, когато днес казваме „Простено, прости!“, нека това да не е просто дежурна, механична фраза (заради традицията, като външна религиозна инерция или като милозлива и лицемерна демонстрация в социалните мрежи), а от душа и сърце, пълно със съдържание послание, което е начало на вътрешна промяна (трансформация, метаноя)!
1 март 2020
* * *
Тази сутрин гледам по ТВ-то празничен репортаж от връх Шипка и интервю с някаква девойка в народна носия, която буквално се разплака за това, че не можела да проумее как е възможно хората да не са масово в народни носии, не било никак, ама никак патрЕотично… Направо ме хванА срам, че нЕмам калпак и потури, почувствах се нЕкак отродЕн и предател на БългарщинАта!…
А сега сериозно: всеки има правото да избира как да се облича и по какъв точно начин да изразява патриотизма си, но без да осъжда другите, които не демонстрират показно патриотичните си чувства и ги изразяват по друг начин или изобщо не ги изразяват външно.
Скоро ми попадна снимка на семейството на Левски при откриването на паметника му в София през 1895 г., нямаше ни един мъж с потури, елек и калпак, и ни една жена с носия, всички бяха с градско облекло, като на аристократи, благородници, семпло, културно облечени, представители на градска европейска култура… Повечето възрожденци на снимки също са спретнати в градско облекло… Откъде тази представа, че носията те прави повече българин и патриот? Иначе, носиите ни са много красиви, спор няма!
3 март 2020
* * *
Днес ме провокира въпросът на една дама и нейните разсъждения във връзка с гения Микеланджело и филма на Андрей Кончаловски „Грях“, а именно: темата за човека и Бога – докъде се простира човешкият гений и откъде натам идва божественото. Имаме ли право, понеже сме тленни, да се обезсмъртяваме. И по-важното, можем ли?
Когато става дума за гениалност не би трябвало да се поставя граница между човешко и божествено, да се отделя човешкото от божественото, те са в единство, затова е и гениалност, тя е невъзможна без божествената дарба, благодат и сила, но също така не би била възможна и без човешкия характер, воля, трудолюбие, жертвена отдаденост и посвещение (на индивидуалната човешка мисия, отредена свише, според Божествения избор, на който се е отзовал човешкият избор), вяра, надежда и най-вече любов…
Гениалността се отнася до човека като нещо извънредно, необичайно, свръхестествено, а не до Бога, понеже свръхестественото за ограниченото човешко, е естествено за неограниченото божествено… Затова и гениалността е винаги извън „нормалните“ човешки стандарти, „мерки и теглилки“, вкл. религиозни… Затова и често съвременниците са възприемали гениите или за луди, или за еретици и т. н.
7 март 2020
* * *
Човешката история е низ от кризи – природни и социални катаклизми, бедствия и трусове, катастрофи, войни, епидемии, пандемии… И все пак животът винаги се подновява, човечеството оцелява, винаги възкръсва отново като Феникс от пепелта на всяка поредна криза… Животът следва кривата на падения и възходи, преминава от криза в криза, от изпитание в изпитание… Самият живот е едно изпитание, сиреч – Изпит! Животът е низ от уроци – простички или по-сложни и трудни, деликатни или сурови… Усвояваме ли ги? Учим ли се?
В личен план – в моя живот досега преживях не малко кризи от всякакъв характер… Така например още на 14-годишна възраст преживях внезапната смърт на моя съученичка, година по-късно като ученик в Русе преживях голямото земетресение (7-ма степен по Рихтер) с епицентър във Вранча (Румъния) през март 1977 г., когато задълго спряха учебните занятия и имаше значителни щети, когато живеехме в страх, като много нощи не се прибирахме вкъщи, а кръстосвахме изплашения град… Малко по-късно, пак в Русе, преживях и химическото обгазяване с хлор от отсрещния румънски бряг, тогава това беше като по време на война, не се дишаше, хора умираха от белодробни заболявания и др.
Преживяхме Лукановата гладна зима, празните магазини, опашките за хляб посред нощ, купонната система, а после и „за Бога, братя, не купувайте“… Преживяхме тоталното обедняване, банковия крах, масовата приватизация, Жан-Виденовата хиперинфлация, финансови, социални и политически сътресения… Преживяхме масова престъпност, озверяване, мутризация и чалгизация (преживяхме ли?)… Да се радваме, че тук, в България (за разлика от различни места по света, и в момента) не сме преживели най-страшното – войната! И да се надяваме да не преживеем никога това!
Вероятно ще преживеем и тази криза с коронавирусната пандемия! Но ще си научим ли Урока? И като общество, и всеки индивидуално…
17 март 2020
* * *
Една моя позната поетеса в тези дни на изпитание написа, че сега не е време за поезия. Отговорих ѝ с цитат от слово на поета Кръстьо Станишев, което той прочете на софийската премиера на моята втора поетическа книга „Сянката на полета“ през есента на 2000-та година: „Сега е твърде модно да се говори, че не е време за изкуство, че сега е „shlechte Zeit fur Lyrik“, „лошо време за лирика“, че днес се случват „пирове по време на чума“. Бих казал – всуе! Няма лоши и добри времена за поезия, за духовна поезия. Защото тя претворява вътрешното време, изразявайки душата на времето и времето на душата. Защото никое усилие на духа не е напразно. Усилието на духа има цел, дава плодове.“ И добавих, че това може би не важи за всички изкуства, за някои от тях е задължително условие за творчество времената да са спокойни, да са времена на мир и благоденствие… Но за поезията съвсем не е така. Понякога точно в такива трудни моменти, в моменти на криза, се раждат силни творби. На мен ми се е случвало неведнъж стихотворението да дойде внезапно на улицата, в автобуса, в кафенето, насън, често в тежки моменти… Но няма рецепти, разбира се, много е индивидуално. Мисля, че единственото, което е нужно, е поетът да е отворен и готов за такава възможност. В този смисъл няма лошо или хубаво време за поезия. Примери много. Да, все пак е много индивидуално, дори в различни моменти и ситуации при един и същ човек. Аз съм познал от опит едно – истинската поезия идва не когато поетът иска или планира, а когато тя пожелае, стига да има вътрешни предпоставки за това.
25 март 2020
* * *
Мисля си следното: ние, хората от ХХI век (особено в Европа), много сме се разглезили, свикнахме на сравнително мирен, спокоен и (повече или не чак толкова) богат живот… В историята на човечеството е имало страшни времена! Времена на смъртоносна чума, вилняла на периоди с векове, времена на буквален глад, насилие, войни, на природни катаклизми… Да споменавам ли световните войни, когато гинат милиони, хиляди остават инвалиди за цял живот, хиляди с психически травми, а останалите живи са без близки хора, без покрив и храна… Да, това, което днес сполетя света е голямо изпитание, но дали е по-голямо от много други страшни изпитания в миналото? Едва ли! То изглежда по-голямо в очите на съвременния разглезен човек, който сега е изплашен, много изплашен, но – както знаем – очите на страха са много, много големи, а мрачните и безнадеждни мисли – натрапчиви, обсебващи… Мисля, че днес е нужно да се вслушаме в тихия, ненатрапчив глас на Надеждата: Не бойте се! И „Sursum Corda“ – Горе сърцата!!! Каквото и да ни предстои… А че явно е нужен оздравяващ „рестарт“ на живота ни, е безспорно и очевидно!
3 април 2020
* * *
Животът е пълен с клишета. Някои верни, други не. Медиите ежедневно ни облъчват с клишета. Някои верни, други не. Тази сутрин, например, един психолог обясняваше в едно телевизионно предаване как трябва да бъдем себе си… „Бъди себе си“ е почти синонимно клише на „Вярвай в себе си“. Добре звучи! И по принцип е вярно, но зависи от контекста… Преди да бъдеш себе си, обаче, би трябвало да знаеш кой си, да се познаваш добре. „Познай себе си“ е друго, много по-древно клише. И напълно вярно. Познай себе си, за да решиш дали искаш да бъдеш себе си! Защото е много възможно да се ужасиш от себе си!… Или най-малкото – да се разочароваш от себе си… И да поискаш да бъдеш някой друг – по-красив, по-умен, по-талантлив, по-смел, по-благороден… И това да е началото на твоята духовна трансформация в някой друг, по-добър Човек, в Когото „да Бъдеш“!
Роман Кисьов