(Из моя Фейсбук дневник)
* * *
На днешната дата, 17 юли , в Рим през 1940 г. умира големият италиански скулптор Арнолдо Дзоки. Роден във Флоренция на 20.09.1862 г., той влага ренесансово изящество на творбите си. Дзоки е сътворил някои от най-прекрасните паметници у нас, вкл. Паметника на Свободата в Русе (най-прекрасният паметник у нас, според мен). Неслучайно той е и символ на Русе, изобразен на градския герб.
Тъй като израснах в Русе, този паметник е част от моя живот… Като дете обичах да се качвам върху оръдията, които са част от паметника, да дърпам веригите в устата на единия лъв, да пъхам ръка между зъбите на другия, да разглеждам с възхищение реалистичните барелефи с военните сцени… А като ученик в началните класове, в продължение на няколко години, всяка година на 24 май участвах в градския ученически конкурс за рисунка на асфалт около същия този величествен паметник, дело на Дзоки. Вечна му памет!
17 юли 2023
Фотографии: Роман Кисьов
Аз зад Паметника на Свободата като участник в ученическия конкурс за рисунка на асфалт на 24 май през 1971 и 1972 г.
Аз със Светла пред Паметника на Свободата в Русе – 25 май 2005 г.
* * *
„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни!“ (Йоан 8:32)
Няма такова нещо като пълна независимост. Зависи от какво сме независими и от какво – зависими. Най-добре е да сме зависими от Истината, която ни прави да сме независими от всяка лъжа… Да сме независими от омраза и злоба, от егоизъм и нихилизъм, от страхове, от манталитета на роба и от най-голямото робство на днешното ни смутно време – това на Мамона…
Честит Празник на Независимостта! Независими ли сме?
22 септември 2023
* * *
Потресен съм от вестта за кончината на Светлозар Игов! Скърбя! Голям интелектуалец, най-големият литературен историк, литературовед и критик на нашето време! Освен това е и автор на прекрасни поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси, преводи, антологии. Литературното му дело е значимо, мащабно. Необикновена, широко скроена личност, знакова фигура за българската литература!
Той е мой своеобразен „кръстник“ в поезията, главен „виновник“ и „съучастник“ в моя поетичен дебют (беше председател на журито, което отличи ръкописа на моята първа стихосбирка „Вратите на рая“, която бе удостоена с националната награда за поезия на все още съществуващото тогава държавно издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, през 1995 г. по повод 140-годишнината на издателството) – благодарение най-вече на него.
На 30 септември 2009 г. в зала „Надежда“ на Столична библиотека (театър „Възраждане“) той представи моята пета поетическа книга „Гласове“, а през октомври същата година представи книгата и в Пловдив (в читалище „Възраждане“ в стария град).
На 2 декември 2014 г. в кафенето на „Ориндж“ на ул. „Граф Игнатиев“ в центъра на София той представи (заедно с поета Кръстьо Станишев) и книгата ми с лапидарии „Яйца на феникс“.
Винаги ще съм му благодарен за подкрепата! Неговата кончина е голяма, тежка загуба за българската литература и култура. Но делото му остава и ще остане, убеден съм!
Светла памет на проф. Светлозар Игов и мир на неспокойния му дух! Поклон!
28 септември 2023
Проф. Светлозар Игов представя моята книга “Гласове” в София, Столична библиотека – 30.09.2009 г.
Проф. Светлозар Игов представя моята книга “Гласове” в Пловдив, читалище “Възраждане” – октомври 2009 г.
Проф. Светлозар Игов представя моята книга с лапидарии “Яйца на феникс” в София – “Ориндж”, 2.12.2014 г.
* * *
Едва снощи с прискърбие научих, че на 1 декември е починал поетът Димитър Горсов… Невероятен, мощен поет и талантлив преводач на поезия! Стар приятел на моя баща от тяхната младост, Горсов беше част от групата на „сърдитите млади поети“ в Русе от началото на 60-те години. По-късно живееше в Габрово, където работеше като редактор в литературния алманах „Зорница“, а в последните, повече от 20 години от живота си беше се установил в родното му село Долна Липница (област В. Търново). Около името му не се шумеше, никога не е бил под светлината на прожекторите, колцина у нас изобщо са чували за него, колцина подозират какъв поет е живял сред нас… Ето, показателно е дори и това, че мнозина от нас, които го познавахме и обичаме поезията му научаваме за кончината му с такова закъснение, и то не от официални съобщения в националните медии, а от неколцината приятелски бележки за сбогуване във Фейсбук. За съжаление такава е съдбата на повечето поети у нас, особено на живеещите в провинцията. Димитър Горсов е пример за това как може на село да се пише такава метафизична, почти космическа поезия с мощен заряд и енергия. За родения поет и големия талант няма граници, той самият се превръща в духовно битие.
В самия край на ХХ век, през 1999 г. на една наша среща в Търново Димитър Горсов ме помоли да използва моя рисунка за корицата на неговата поетическа книга „Мигове като градини“, която излезе в началото на следващата 2000 година и аз охотно се съгласих, за мен е чест. Оттогава не сме се виждали. В последните години той беше активен във Фейсбук, където понякога си пишехме с него. Следях това, което публикуваше в своя профил, най-вече негови прекрасни стихотворения. После за дълго се изгуби. В началото на ноември най-неочаквано ми се обади по телефона… Трябваше му адреса ми, за да ми прати последната си книга. А аз му обещах да му пратя последната обемна книга с избрани стихове на баща ми „Светлопис“, още повече, че в края на книгата бях включил и негови думи за поезията на Здравко Кисьов. И изпълних обещанието си. Няколко дни след това, на 10 ноември, той отново ми се обади, за да ми каже, че е получил „Светлопис“-а на баща ми и че в момента не можел да ми изпрати своята книга, понеже пощаджията в неговото село отсъствал и не знае кога ще може да я изпрати. Така и не можа да я изпрати. Едва снощи разбрах защо. Бог да го прости! Светла да е паметта за поета!
20 декември 2023
