За цяла седмица се затворих в своя дом. Доброволно не излизах никъде и никого не виждах. Телефонът звъня само в първия ден, после престана. Отшелник в своя дом, аз отсъствах от хората и от света. Не вървях по улички познати. И моите познати, забравили, че съществувам, кимаха за поздрав на други хора сред човешкия поток, където мен ме нямаше… Аз бях мъртъв за хората и за света, ала всъщност аз бях жив, аз живеех…
Тогава проумях, че точно тъй ще бъде, когато наистина умра: мен няма да ме има в този свят. По улички познати други хора ще вървят и те ще кимат на своите познати сред човешкия поток, където вече няма да ме има… Мен няма да ме има и в панелния ми дом. Ще бъда мъртъв за хората и за света. Но ще живея. Вечно ще живея в своя вечен дом.
Русе, краят на 90-те
Роман Кисьов