Ровейки се, търсейки нещо конкретно в моя архив, най-неочаквано попаднах на брой 6 на култовото някога списание „Младеж“ от далечната 1975 година, където до стихотворение на Иван Цанев е публикувана моята графична рисунка „Колю Фичето“… Тогава съм бил 13-годишен… Спомням си, че съм правил и акварелен вариант на тази рисунка. Легендарният градител ми беше любим персонаж от ранна детска възраст, с подобен мотив (Уста Колю Фичето с макет на църква в ръце на фона на Велико Търново) съм печелил награда за рисунка на асфалт четири години по-рано – през 1971 година в Русе. В годините на моето детство всяка година на 24 май, по време на празничните манифестации на площада в центъра на града, около паметника на Свободата се провеждаше градски детски конкурс за рисунка на асфалт, на който участвах няколко години подред, но съм запомнил именно тази моя рисунка с Колю Фичето. Спомням си и как случайно тогава дочух моите родители да коментират мнение на членове на журито, че е невероятно едно 8-годишно дете да рисува така. И от една страна се гордеех, но от друга ми беше съвестно, че все аз обирах наградите, които обикновено бяха художествен албум (изключение беше наградата през 1972 г., когато аз заедно с още четири момичета бяхме наградени с участие на международен конкурс за рисунка на асфалт в град Потсдам, тогавашната Източна Германия – ГДР).
Публикацията с моята рисунка на майстор Колю Фичето в сп. “Младеж”, бр. 6, 1975 г.
На преден план съм аз и рисувам Колю Фичето на фона на Търново в конкурс за рисунка на асфалт до Паметника на Свободата в Русе – 24 май 1971 г.
Кадър от друга гледна точка, как рисувам Колю Фичето. Под рисунката ясно личи името ми и възрастта – “8 и половина год.” Русе, 24 май 1971 г.