Спомен за поета Андрей Германов
На 17 юни е роден големият наш поет Андрей Германов (1932–1981). Той беше и прекрасен художник, познат най-вече със своите виртуозни дружески шаржове на известни писатели и творци, шаржове, отличаващи се с проникновен психологизъм, артистизъм и чистота на рисунъка.
Години наред през 70-те години на миналия век почивахме в един и същ период през юли в почивния дом на писателите край Варна… Запомнил съм го с неизменния скицник, седнал край писатели, играещи на табла и карти… Седеше незабележимо и тихо, отхвърляйки шарж след шарж, а аз седях до него и наблюдавах как се раждаха тези изумителни портретни рисунки… Той имаше топли чувства към мен, не само защото беше приятел на моя баща, но и защото бях нещо като негов колега – вече учех в Художествената гимназия в Казанлък, а освен това аз също рисувах през летните дни във въпросния почивен дом.
В един ранен юлски следобед, докато рисувах с акварелни бои на терасата на нашата стая, изведнъж чух познат глас над мен, който ми даваше наставления – какво да променя или подобря в моята рисунка… Беше Андрей Германов, чиято стая беше точно над нашата, който ме е наблюдавал как рисувам. Завинаги запомних този топъл глас, идещ отгоре, над мен, сякаш от Небето… Чувам го и днес, докато препрочитам неговата поезия.
Поезията му открих за себе си едва в края на 80-те, като студент, когато той вече си беше заминал, и когато правех първите си опити в поезията… Бях силно впечатлен и си дадох сметка, че съм познавал човека, но не и поета… Често се случва така! Помня, че едно негово стихотворение още тогава ме потресе:
* * *
Пиша стихове, казваш.
И какво от това? –
Стихове пишат хиляди.
Момичетата ги харесвали, казваш.
И какво от това? –
Никое не ме е целунало заради тях.
Бил съм известен казваш.
И какво от това?–
На масата и двамата изядохме по едно парченце.
Все пак друго било то, казваш.
Право е, друго си е –
имам невроза и кръвно налягане.
Щели, казваш, да ме споменават.
Знаеш ли,
два метра под земята е пълна тишина.
А защо не съм се откажел тогава, кипваш!
А, виж, това не зная.
Нямам сила. Тая работа не е само моя.
Някой диктува.
(Андрей Германов,
из “Взривна зона”, 1977, 1980)
Скоро след това неговият финал стана мото и вдъхновение на едно мое ранно стихотворение:
ТВОРЕЦЪТ
Някой диктува.
Андрей Германов
Моите стихове
всъщност не са мои.
Стиховете на всички поети по света
също не са техни.
Творецът е един.
Това е анонимен автор,
който диктува на своите избраници
стих подир стих…
На някои отрежда
най-слабите свои творби,
на други –
гениалните си произведения.
Едните – за компенсация – дарява
със самочувствие и спокоен живот.
Другите наказва със съмнения,
вечна самота
и нещастна мъдрост.
Р. К.
(из „Вратите на рая“, 1995)
Написах стихотворението „Творецът“ през 1990 г., а в началото на следващата 91-ва година в моето слово при защитата на дипломната ми работа по живопис в НХА отново цитирах Андрей Германов: „Всеки сам за себе си е болен, всеки сам за себе си умира“… И добавих мой финал (или продължение): „и всеки сам за себе си се ражда“.
Големите поети са безсмъртни и вярвам, че и духът на Андрей Германов е жив в един друг свят, в Небесната родина на поетите. А тук, в този грешен свят, той отново се ражда чрез Словото, което „диктува“, при досег с неговата поезия!
17 юни 2019
Роман Кисьов
Шарж на баща ми – поета Здравко Кисьов, нарисуван от Андрей Германов.
(Из „Парнас около нас“, книга втора, изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1987.)