Странен ден… Скоро не бях минавал през центъра на града. Полупразен градски транспорт, пусти улици, пусти магазини, пуст център на столицата, на фона на блестящи коледни реклами, като в някакъв абсурден филм… Пред входа на почти всяка църква – ковчези и венци, и неколцина опечалени хора с маски, които не смеят да се доближат един до друг… Тегава атмосфера с дъх на смърт! Влизам в известна столична книжарница, също празна… И попадам на доста любопитна антология – „MEMENTO MORI. Избрани епитафии“ (изд. „Милениум“, 2019, съст. София Петрова)…
Проявявам изключителен интерес към епитафията като жанр, аз самият съм написал немалко поетически епитафии, разпръснати в няколко мои книги и събрани цялостно в цикъл със заглавие „Надпис върху камък“ в моето избрано „Мистичната роза“ (2016).
Купувам антологията. Изумлението ми е огромно когато установявам, че наред със световни имена от античността до днес (между които Франсоа Вийон, Микеланджело, Шекспир, Робърт Бърнс, Байрон, Хайне, Леопарди, Пушкин, Едгар Алън По, Киплинг, Едгар Лий Мастърс, Р. Фрост, Рилке, Е. Паунд, Н. Гумильов, М. Цветаева, Уистън Хю Одън, Ст. Й. Лец, Янис Рицос, Роджър Макгъф и др.), както и наред с големи български поети (П. Р. Славейков, Хр. Ботев, Иван Вазов, Ст. Михайловски, Пенчо Славейков, Яворов, Т. Траянов, Хр. Смирненски, Н. Вапцаров, В. Ханчев, Ал. Геров, Пеньо Пенев, М. Берберов, Христо Фотев, Иван Цанев, Кирил Мерджански, Добромир Тонев и др.) съм включен и аз с цели 4 епитафии…
Чудесно, за мен е чест! Само се питам: защо разбирам по този начин, защо никой не ме потърси поне да поиска съгласието ми? (Оставям настрана, че бележката за мен е много стара и неактуална, окастрена.) Изминаха вече две десетилетия от 21 век, а у нас все още има издатели и литературни дейци, които не са чували за авторско право!
Е, казвам си, здраве да е, но издателството можеше да ми осигури поне една полагаема ми се в такива случаи бройка от антологията, а не да се налага да си я купувам. Такива работи… Странен ден! MEMENTO MORI!
Роман Кисьов, 3 декември 2020 г.
P. S.
Ето че най-после, 5 години след излизането на антологията “Memento mori”, през настоящата 2024 година с финансовата подкрепа на Министерството на културата излезе моята най-нова поетическа книга “Епитафии” (изд. “Ерго”, София, 2024). Това е една изцяло концептуална книга, съдържаща само епитафии в стихотворна форма (свободен стих). В случая аз „стъпвам“ върху няколкото мои епитафии, включени в предходни мои книги, с още нови епитафии, като доразвивам, разширявам и надграждам посоката (концепцията), заложена в тях, до цялостна жанрова книга. Жанрът на епитафията е слабо застъпен в най-новата българска поезия. Концепцията ми за епитафия коренно се отличава от познатите ни образци. В голямата си част моите епитафии не са от името на (или за) конкретни личности със своите имена. Аз се отдалечавам в голяма степен от античния формат на епитафията (с малки изключения), както и от повечето по-късни познати образци (не само в българската, но и в световната поезия), като не индивидуализирам, а напротив – типологизирам надгробните слова. Все пак книгата започва и завършва с индивидуализирани епитафии, като последната е автоепитафия. Моите епитафии от една страна прехвърлят мост през времената, звучащи съвременно и същевременно универсално (актуални за всяко една време), от друга страна те си поставят задачата за новаторство, за автентичност (разпознаваемост) в жанра. Основното в тях е, че се говори за живота, за съществените въпроси на човешкото битие и човешкия избор, през смъртта; за смъртта като част от живота и за живота (и смъртта) след смъртта… За вечното и за преходното, през Отвъдното. Но и повече от това – за взаимовръзките между отсамно и отвъдно.
Книгата е придружена накрая с прекрасните и задълбочени рецензии на доц. д-р Георги Цанков и Патриция Николова. Ето откъси от тези рецензии:
„Не от вчера Роман Кисьов отдава огромно символно значение на епитафията, възприемана от него като откриване на път към живота след смъртта, на път към възкресението посредством присъединяването към Вожда на Силите на Светлината. Сега, от висините на натрупаната мъдрост, в поредната разтърсваща сетивата ни поетична книга „Епитафии“, Спасеният осъзнава, че ковчегът, който го очаква, „е Ноев“. (…) Всеки от камъните в поетичната гробница – „неизвестното място“, в което и „смъртта е смъртна“, разказва притча – от потъналия в мрака почитател на суетата в живота, загърбил правдата на Вечния Живот, до Откривателя на Вечната и Святата Любов. Камъни, които посредством Магията на онзи, чийто „живот е висял не на косъм, а на стих“, ни възнасят към „поезията на Бога“. (доц. д-р Георги Цанков)
„Сътворени извън рамката на традиционния жанр, тези оригинални епитафии звучат като съвременни поетични притчи, пронизани от философски прозрения. Изненадващо не краят, а началото, и не затвореният кръг на материалния свят и тленността, а – отвореният вертикал на духовния път, прераждането и новите форми на живот стоят в сърцето на впечатляващите „Епитафии“ на Роман Кисьов. Всичко това, взето заедно, съставя семиотичната система на тази увлекателна книга, посветена на вечните теми за смисъла на живота и смъртта по изцяло нов, оригинален и необикновен начин.“ (Патриция Николова)
Роман Кисьов, 3 декември 2024 г.
Цялата корица на книгата “Епитафии” в разгърнат вид. Дизайнът, както и черно-белите фотографии на надгробни паметници в книгата и на предната корица са мои. Автор на портретната фотография на задното крилце е Теа Нишков.