(От архива)
– Ще просъществува ли изкуството и в условията на пазарната икономика?
– Истинско изкуство ще съществува винаги. То е цвете, което вирее и сред тръни. За съжаление, на дадения етап пазарът налага своите безмилостни закони, които са в дисхармония с високите художествени стойности в изкуството. Търговците влязоха в храма. Не си правя никакви илюзии за бъдещето на изкуството, но това ме кара с още по-голям хъс да работя и да се съпротивлявам на комерсиализма.
– Трябва ли да се работи заради чистото изкуство в условията на неприкритите материални страсти?
– Сега най-вече трябва да се работи за чистото изкуство. Бруталната действителност, в която живеем в момента, е изпитание за съвестта на всеки творец, а и на всеки човек изобщо. Единственото оръжие за съпротива срещу тази действителност е Вярата. Но не в някаква нова идеология, а в Бога.
– Как Вие бихте се определили като творец?
– Смятам, че е твърде опасно, понякога пагубно един творец да се определи или да го определят. Той може да се развива само тогава, когато не престава да търси. Лично аз не разчитам на външна ефектност. Опитвам се да гледам навътре – зад това, което е видимо. На фона на развихрилия се „авангардизъм“ хвърлям мост към традицията, пречупвайки я през моята пластична чувствителност, загатвайки чрез изразните средства за времето, в което живея. Поставил съм си една толкова експлоатирана и толкова трудна задача – собствено живописно и пластично тълкуване на библейски текстове, герои, символи. За мен рисуването е свещенодействие, а всяка моя картина е една молитва.
– Кои са факторите, които Ви определиха като творец?
– Пак казвам, че не се смятам за вече определил се, завършен творец. Радвам се, че в академията попаднах на педагог, художник и личност като Светлин Русев. От него научих много неща. С колегите ми от академията също се учехме един от друг. Колкото до стиховете, винаги съм имал отношение към поезията, но прописах едва като студент във II курс. Пишех за това, което не можех да нарисувам. Голямо влияние върху мен оказа не само моят баща, но и общуването ми с много известни наши поети. Мисля, че и в поезията тръгнах по един свой път. Вече е готов и ръкописът на първата ми стихосбирка „Вратите на рая“, която включва петдесетина стихотворения и няколко мои рисунки.
Русе, февруари 1994 г.
________
* Откъс от интервю с Роман Кисьов, публикувано във вестник „Утро“, Русе, 25.02.1994 г. Въпросите са на на Жечо Христов.
