(От архива)
– Две изкуства в една душа как съжителстват?
– Мисля, че става едно взаимодопълване. Аз дори в последните си картини и рисунки правя едно съчетание – в картината вмъквам писано слово с образ. Не говоря за стихове графики, които е правил още Аполинер, говоря за картина, в която има авторски стих. На първата си самостоятелна изложба в софийската галерия „Сезони“ показах такива платна, като бях сложил стихове и между отделните работи. За мое учудване интересът беше голям и към стихокартините, и към солостихотворенията. Имаше хора, които си искаха листчета, за да си ги преписват. Не се смятам за суетен, напротив, смятам, че суетата е деградация за твореца, но все пак се зарадвах от чувството, че може би не съм безполезен.
– Как виждаш ползата от себе си за другите?
– Смисълът за мен е, ако мога с това, което ми е дадено, да посея малко вяра и надежда, която толкова липсва днес. Но всичко зависи от това, къде са корените на твореца и какво има да каже, и дали обича това, което има да каже…
– Нравствената ти опора за тази позиция?
– Откакто завърших академията, силно повярвах в Христос. Това ме вдъхновява и осмисля творчеството ми. Това повярване всъщност е доста сложен процес за мен. Книгата, която сега излезе, е именно духовна автобиография на тоя път. Имам предвид първия цикъл стихове, които са драматични, екзистенциални в търсенето на смисъла, отчаянието, абсурда на съществуването без вяра. Всъщност осъзнах напълно как повярвах, когато усетих в сърцето си Любовта. Любовта на Бога към мен. Не съм религиозен в традиционния смисъл на думата, не си градя вавилонски кулички. По един необясним начин Бог се открива на човека, стига и той да се открие за Него.
– Вярата не те ли ограничава като творец?
– Да си вярващ, не означава да си елементарен и неразсъждаващ. В този смисъл не само не ме ограничава, напротив, разширява ми кръгозора като един неизчерпаем източник на живи води в творчеството ми. Може да звучи нескромно, но като сравня това, което съм бил като можене преди да повярвам, и сега, разликата е огромна.
Пловдив, май 1995 г.
_________
* Откъс от интервю с Роман Кисьов, публикувано във вестник „Глас“, Пловдив, 22.05.1995 г. по повод националната награда за поезия на пловдивското издателство “Христо Г. Данов” и излизането на наградената книга на Роман Кисьов “Вратите на рая”. Въпросите са на Емил Милев.
Чета стихове от книгата „Вратите на рая“ на нейното представяне и награждаването ми с Националната награда за поезия на ДИ „Христо Г. Данов“ в Къща-музей „Христо Г. Данов“ – Пловдив, 16 май 1995 г.
Фото: Начо Христосков