(Из моя Фейсбук дневник)
* * *
„Какви времена настанаха: всички пишат, никой не чете!” – надпис върху плоча от преди Новата ера, открита в Картаген…
Нищо ново? Но това е в епохата на каменните надписи, на глинените плочки, на ръчните преписи върху папируси и пергаменти… А днес, в нашата технологична епоха? Мащабите са несравними…
В тази връзка е и моето кратко стихотворение „Хроника“:
Расте Вавилонската кула от книги
На 100 поети се пада 1 читател
Така им се пада….
Стихопадение
„Всички пишат, никой не чете!“
* * *
София, 22 май 2012 – Какво денонощие само! През нощта – земетръс, през деня – буря с градушка… И ожесточени гарвани нападали хора в центъра на столицата, като във филма „Птиците“ на Хичкок!… Но не е филм. Знамение! Множество знамения… Колцина разбират езика им?
* * *
Днес Празникът на Словото съвпада с Възнесение Господне… Какво по-естествено! Защото Словото спасява изтерзаните и натежали от битовизъм и материализъм души, възвисява и възнася в по-чисти и светли измерения и селения… Нека си пожелаем това „съвпадение“ да е всеки ден в живота, сиреч, всеки ден – Спасовден! Честит Празник на Духа!
24 май 2012
* * *
Току-що прочетох следното изявление на наш известен футболист (ако е вярно) по адрес на приятеля на дъщеря му: „…как може да се забърка с някакъв тип, който пише стихчета и ги пуска по интернет. Това мъж ли е, какво е не мога да проумея. За мен само един гей може да се държи така.“
Значи, излиза, че да пишеш „стихчета“ е занимание за ученички, домакини и гейчета… Никак, ама никак не е „мачовско“! Ами ако бъдещият зет на този футболист се окаже някой нов Ботев или Яворов? И те, завалиите, са писали „стихчета“, ама по тяхно време не е имало интернет и фейсбук, та някой, който рита кожена топка да ги обяви за женчовци… Впрочем, по тяхното време дали изобщо е имало такова нещо като футбол?
11 октомври 2013
* * *
Фейсбук-стената – „стената на плача“ на нашето време…
* * *
Днешният ден е по-забързан от всякога… Всичко бърза… Времето бърза, събитията и обстоятелствата бързат, хората бързат… Децата бързат да пораснат (акселерация), младите бързо остаряват… „Бърза закуска“, „бърза помощ“, „бърза литература“, „бърза диета“, „бърза поръчка“, „бърза доставка“, „бързи кредити“… Но… „бързай бавно“, „бързата работа – срам за майстора“, „бързата кучка слепи ги ражда“…
* * *
Ето го пред мен този мой стар ученически пейзаж от Русе с ярки, топли цветове, нарисуван с маслени бои върху платно… Правен е от натура на улица в центъра на Русе (улицата до Училището по изкуствата, с поглед към сградата на „1001 стоки“ с кулата) през лятната ми ваканция в горещото лято на 1979 г. Тогава бях 17-годишен ученик в Художествената гимназия в Казанлък. Докато рисувах, усетих нечий дъх във врата си, а след него пресипнал назидателен (дори сърдит) глас: „Защо рисуваш толкоз модерно бе, момче!… Гледай академичното!“… Гласът беше на небезизвестния в Русе възрастен художник Кирил Станчев (или както беше по-познат като Бай Киро, доайен на Русенската група на художниците и ръководещ единствения тогава кръжок по рисуване в града)… А аз му отговорих нахакано: „Това, което правя, отдавна не е модерно, а е вече класика!“ Имах предвид, разбира се, постимпресионизма, експресионизма, фовизма и т.н.
* * *
Днес, 3 октомври, бил Европейският ден на птиците… Много хубаво! (То на какво ли вече няма ден, дано само да няма световен ден на хлебарките, примерно, понеже дните на годината са, както знаем, само 365, в най-добрият случай 366)… Иначе (честно казано) обичам птиците, затова са и чести „персонажи“ в моята поезия (включително и митични птици) – населяват я, гнездят, мътят, летят, чувстват се удобно в нея… А (както вече съм писал) и поетът е птица, при това – странна… Ето:
ФЕНИКС
Гарванът свива две гнезда –
едно за лято и едно за зима
Кукувицата ползва чужди гнезда
Гълъбът – птичка Божия –
винаги търси заслон
Някои хора са гарвани
други са кукувици
трети са гълъби…
Поетът е странна птица –
изгаря в огъня на своята любов
но възкръсва от пепелта на думите
И се превръща във мит
(2004)
3 октомври 2015
* * *
Михаил Берберов е едно от големите имена в съвременната българска поезия, но днес е обгърнато в мълчание и забрава… Това се случва и с други големи поети и писатели, и с други творци, за съжаление, но в общественото пространство циркулират няколко модни имена със съмнителни (или най-малкото спорни) художествени качества, а медиите упорито ги налагат и натрапват! Случва се една безсрамна Подмяна на високите стойности! Няма Памет! Нищо добро не чака една нация, която забравя и не цени големите си творци и личности!
* * *
Facebook – огромният, милионен Speakers’ Corner на световния, виртуален Hyde Park… Колкото повече контакти имаш, толкова повече „Шоуто“ е гарантирано! Showtime! Да, но „Шоуто“ безмилостно изяжда Времето на Живота ти!
* * *
Алергия към графомания… Предписание: спазване на словесна диета…
* * *
Опасен зарáзен вирус – хейтърство… Противохейтърствователствувайте!
Роман Кисьов