(Из моя Фейсбук дневник)
* * *
Покрай новината за освободения български морски капитан, отвлечен от пирати край бреговете на Бенин, се опитах да си спомня откъде ми е толкова познато името на тази далечна африканска страна на брега на Гвинейския залив… Е, да, чувал съм го това име, подобно на много други имена на държави по света, но имах смътното усещане, че това име е някак свързано с мен, с някакъв далечен спомен, който от дълги години спи непробудно някъде дълбоко в паметта и сега плахо, бавно се опитва да се събуди…
И изведнъж си спомних… Бях последна година ученик в Художествената гимназия в Казанлък, малко преди абитуриентския ни бал, сиреч, през пролетта на 1981 година… В гимназията пристигна на посещение официална държавна делегация от Бенин… Това си беше чиста, неочаквана екзотика! Почти всички от делегацията бяха облечени в пъстри африкански одежди с жълто-оранжево-червени тропически цветове, които още повече искряха на фона на черната до синьо кожа на лицата и ръцете на гостите… Нашите преподаватели ги развеждаха тържествено из гимназията – от ателие на ателие… Когато влязоха в нашето, изведнъж двама от тях – мъж и жена (която приличаше на певицата Прешъс Уилсън) – пожелаха да бъдат нарисувани. Учителят ни по рисуване и живопис Никола Заров ни призова въодушевено: „Хайде, почвайте, я вижте какви модели, това е рядка възможност“, или нещо от този род… Ние, от нашия клас, се разделихме на две групи – едните рисуваха жената, другите – мъжа… Някои правеха рисунки, други – живопис… Аз седнах да правя живописен портрет на мъжа с маслени бои на платно с размери 55 х 46 см. (стандартният учебен формат за „глава“). Наистина, моделът беше много живописен, благодатен! Помня, че го рисувах с голямо удоволствие – „ала прима“, експресивно… Мисля, че се получи много добре. След като свършихме, Заров дойде при мен и ми каза: „Мъжът много е харесал твоята работа! Да вземеш да му я подариш.“ Без да се двоумя, подарих портрета на неговия „първообраз“… Мъжът се ухили от радост и благодарност, заслепявайки ме с белите си зъби. После се оказа, че той всъщност бил най-високопоставеното лице от въпросната делегация.
Кой знае къде виси сега този мой портрет, в коя ли зала или резиденция в Бенин, на брега на Гвинейския залив, около който обикалят с модерните си кораби мистериозни морски пирати.
26 май 2020
* * *
На 31 май 2020 г., късно вечерта от този свят си е заминал големият световен артист Христо Явашев – Кристо… С него си замина и цяла една епоха на (най-общо казано) художествения авангардизъм и концептуализъм от втората половина на ХХ и началото на ХХI век. Същността на неговото дело (и на Жан-Клод) е – по неговите собствени думи – Свободата. Мисля, че именно затова то не е възможно да бъде вкарано в рамки, термини, определения… Мнозина по света се възхищаваха на произведенията на този чудак, но и мнозина не го разбираха, най-вече у нас, където се изговориха и изписаха (дори и в тези дни, когато тялото му още не е изстинало) мътни потоци от злоба, омраза, завист, невежество, локален, примитивен псевдопатриотизъм и какво ли още не…
Аз лично съм напълно съгласен с думите на френския президент Еманюел Макрон, че „неговите величествени произведения превръщаха сгради и пейзажи по света в поетични събития.“ За мен неговите творби са материализирана мегапоезия, която променя обичайната, позната реалност в необичайни, дори метафизични, измерения. Мистична, фантастична Красота в чист вид! Апотеоз на творческия дух и въображение! Когато прочетох как в едно интервю той казва: „Всички наши творби, мои и на Жан-Клод, са напълно безполезни, абсолютно безсмислени, никому ненужни. Светът може да живее и без „Завесата в долината“ или без „Бягащата ограда“… си припомних едно от последните стихотворения на моя покоен баща, със заглавие „Загадки“:
Това стихотворение,
което се появи неочаквано,
като нежелано дете –
за какво дойде то на света,
безразличен днес към поезията?
Да беше поне годно за нещо полезно,
за някаква работа…
Да беше поне като слънцето,
като дъжда,
които пораждат живот…
А то – непотребно
като небесна дъга
и кратковременно като нея.
Всъщност
за какво се появява дъгата,
след като не служи за нищо?
(Здравко Кисьов, „Отвъдно време“, изд. „Ерго“, 2017)
Все пак, макар и малцина, ние знаем, че Поезията не е безполезна, че тя служи на Свободата и Красотата, на Духа. Така е и с творчеството на Кристо и Жан-Клод – тази величествена визуална мегапоезия, без която Светът може, но не и духът, копнеещ по Красотата и Свободата!
3 юни 2020
* * *
Днес било Видовден… Казано е: „Каквото посее човек, това и ще пожъне“ и „Който сее ветрове, жъне бури“… Всеки от нас „жъне“ онова, което е „посял“ със своите избори в миналото, и в бъдеще ще „жъне“ онова, което „посява“ днес – със своето „Да“ и (или) „Не“, с действието и (или) бездействието си, в любов и (или) омраза… В този смисъл – всеки ден е Видовден. Все пак, Голямата Жетва предстои!
15 юни 2020
* * *
Ха, „ново двайсе“ в годината на двете 20… Не стига коронавирусът, рецесията, световните конспирации и бунтовете, дойде ред и на нов „край на света“… Италианският учен Паоло Тагалогун прогнозирал, че краят на света щял да настъпи тази неделя (21.06.), понеже – според него – разчитането на календара на маите, че светът ще свърши на 21 декември 2012 г., е било погрешно. Оказва се, че „преди години не сме се съобразили с приемането на новия Грегориански календар, който заменя Юлианския и от това се натрупват години, но вече е ясен краят“, обясняват световни медии…
Светът съвсем е полудял! И защото знаем, че всеки край е и ново начало, въпросът е: след края на този луд, луд свят, какъв нов свят предстои? Може би още по-луд?!… “Отговорът с вятъра се носи”…
17 юни 2020
* * *
По повод поредния „край на света“, продължавам темата за „този луд, луд свят“… Фалшивите новини не са от вчера. Те вървят „ръка за ръка“ с невежеството, глупостта, наивността… Исторически факт е, че лъжите и манипулациите повличат след себе си маса народ – хиляди, а понякога и милиони хора. Ето един нашенски пример отпреди четвърт век…
Датата е паметна – 11 септември… Но не през 2001-ва и не в Ню Йорк, а през 1995-а в летището до село Щръклево край Русе… Тогава две жени – „контактьорки с извънземни“ подлудяват Русе със съобщението, че на 11 септември 1995 г. в определен час на летището в с. Щръклево край града „ще се приземи космическият кораб от Република Вестуми, планета Криси, съзвездие Цефей“. Тогава хиляди хора се събират на летището в напразно очакване с часове на „извънземните пришълци, предвождани от техния президент Комичи“… Информацията за пристигането е предоставена и разпространена от медиите двайсетина дни по-рано. Според някои наблюдатели и журналисти, няма друг случай в българската история на такова мащабно и организирано посрещане на извънземни гости и най-масово „връзване на тенекия“, ако не в цял свят, то поне в Европа.
Интересното е, че едната „контактьорка“ на име Здравка Крумова (доколкото зная, се е споминала преди години) беше пишман русенска „поетеса“, която пет години преди това печално събитие, веднага след промените през 1989-а, мотивирана явно от завист и злоба (а вероятно и от жажда за обществено внимание) публикува в едно местно вестниче доста гнусна клеветнческа статия по адрес на моя баща – поета Здравко Кисьов, при положение, че само три години преди това му е изпращала поздравителни картички с цветя и му е посвещавала патетични стихове, в които го възхвалява… Помня, че баща ми тогава беше дълбоко възмутен и отвратен! В отговор той написа статия, в която обосновано и с факти (без да слиза на нейното ниво) я изобличи в множество лъжи и клевети. По това време аз живеех в Русе и съм пряк свидетел на събитията. Когато стана историята с „извънземните“ и медиите гръмнаха, баща ми само промълви: „Нечестива работа! Не е случайно, че точно тази жена е в основата на такава срамна манипулация!“
18 юни 2020
* * *
Краят на света, който трябвало да настъпи вчера – 21 юни, според някакъв италиански „учен“, пак не настъпи… Или може би е настъпил, но не съм разбрал и сега живея в някакъв друг, паралелен свят, който много прилича на предишния, но не е… Или пък не живея аз, а някой друг, приличащ много на мен, който се представя за мен и сега пише този статус? А? 😉
22 юни 2020
* * *
Все повече се убеждавам, че тази наша държава е един безкраен „театър на абсурда“… Държава, в която нищо не си е на мястото и почти всичко всъщност не е това, което изглежда на пръв поглед… Държава, в която „социалистите“ са най-богатите капиталисти и олигарси (или техни представители), където мнозина от „десните демократи“ са част от бившите ДС-структури и (или) новите пребоядисали се неомарксисти; в която най-големите мафиоти „се борят“ с мафията… Държава – член на Европейския съюз, ползваща благата на този съюз, в която на публични места, пред знакови институции на държавността се изгаря „ритуално“ знамето на Европейския съюз, а в същото време се развява държавното знаме на путиновата недемократична Русия, сякаш тук е „задунайска губерния“, а някакви мъже се пъчат с лика на диктатора Тодор Живков, снимащи се гордо с „лидера“ на социалистическата партия… Държава, в която завърналият се преди години от изгнание хитър монарх прие абсурдната роля на премиер на Републиката, не за да „оправи държавата за 800 дни“, а за да си върне царските имоти (нещо, което е без аналог в света)… Държава, в която няма нито един законно осъден висш политик; в която виреят лъжите, манипулациите, дребният тарикатлък, невежеството на тълпата и надменноста и наглостта на т. нар. „елит“… Държава, в която основното правило е крадецът да вика „дръжте крадеца“, а народът да му вЕрва! Държава, в която действителността надхвърля и най-смелото въображение на творци сюрреалисти и абсурдисти… Има нещо дълбоко ирационално по тези географски ширини! И има отчаяна, вопиюща нужда от ИСТИНСКО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО!
26 юли 2020
* * *
Нищо не може да оправдае насилието, агресията, вандализма (във всичките им форми, вкл. вербална), НИЩО! Още повече насилието над по-слабите и беззащитните! Това няма нищо общо с демокрацията! Нито една озверяла тълпа има нещо общо с народа! Това е диктатура на тълпата, имаща претенция, че тя е ЦЕЛИЯТ НАРОД, да говори от името на целия народ, имаща претенция за монопол на Истината и Правото, без да зачита позицията и правото на другите! Ако това продължи, лошо ни чака! „Няма леви, няма десни…“ Целта е всички да са бесни, да побеснеят… Нали това иска мафията, за това жадува… И бесовете да пируват! Дали ще успеят, зависи от ВСИЧКИ нас, без значение леви или десни. И в това не може да има неутралност, защото този пожар ще подпали всички!
18 август 2020
СТРАСТИТЕ БЪЛГАРСКИ
Подло време, време на омраза и на братоубийства! Днес се убива предимно с думи, думи на омраза, нетърпимост и злост… Толкова е коварно това време, че днешният Каин дори не се усеща, не осъзнава, че убива… Убива брата си! Не само това, а дори е сигурен в себеправедността си, сигурен е, че е инструмент на благородно дело – за „свобода и демокрация“… В името на Свободата са извършвани ужасни дела! Проклети да са явните и тайни подбудители на братоубийствата! Днешните „Страсти български“ са коренно различни от „Страстите български“ на нашите предци от Възраждането, които се обединяваха в името на Свободата, а не сееха раздори, крамоли и омраза помежду си, сред братята си! Сигурно днес се обръщат в гробовете, или по-скоро дълбоко скърбят Там, Отвъд, в Небесното Отечество и се молят това безумие да спре! Техните Страсти бяха наистина Благородни и Чисти, и сбъдваха Българския Великден, Българското Възкресение! Днешните Страсти са други, подбуждани и инженирани коварно от нечистоплътни сили, въвличащи в заблуждение дори и свестни хора с добри и благородни намерения… Знаем, обаче, че „пътят към ада е покрит с добри намерения“, но изпитваме ли по кой точно път вървим в момента и накъде отвежда? Извежда ли до нов Великден? Едва ли! Защото „каквото посее човек, това и ще пожъне“. Същото важи и за един народ. Ако сее омраза и насилие, ще пожъне омраза и насилие, но умножени многократно. Противникът, духовният вечен враг на душите ни, на Душата Българска, отново е озверен, реве и обикаля с намерение да я погълне! Той реве и зове: „Бъдете зверове, а не овце!“ Не! Да бъдем трезвени и будни! И да не преставаме да питаме: Quo vadis, Domine? (Къде отиваш, Господи?) Дано Разумът да надделее над пагубните братоубийствени Страсти Български!
3 септември 2020
(По повод протестите на 2-ри септември, белязани с ожесточеност и насилие, най-вече от страна на радикални групи сред протестиращите.)
* * *
Сърцето ми се къса от това, което става в Нагорни Карабах! Отново военен конфликт, жертви, ранени… В Армения, Н. Карабах и Азербайджан вече са обявили военно положение. Страшно! През есента на 2012 г. бях там на международен поетичен фестивал, а през 2014-та там беше публикувана и моя книга с избрани стихотворения на арменски, български и руски… Имам приятели поети там, мисля ги – живи ли са, здрави ли са? Запознах се с много хора, не мога да си представя, че някои от тях може вече да не са между живите – онези, които слушаха със затаен дъх нашите стихове, в залата на Културния дом или студентите и техните преподаватели в Университета в Степанакерт… Помня, че в двора на Университета беше пълно с паметни плочи на загинали млади хора в предходни военни конфликти… А сега? Дано да не се множат! Дано да спре това безумие! Ректорът на университета – известният поет Вардан Хакобян – е мой приятел, моля се да е жив и здрав!
28 септември 2020
* * *
Основният белег на днешното време е ПОДМЯНАТА… Подмяна на истината с лъжата, на автентичното с фалшивото, изкуственото… Време на фалшивите „будители“ и фалшивите новини… Истинските будители днес са подменени с (така наречените) инфлуенсъри, с псевдо политици – популисти и измамници, отровни пишман „революционери“, идеолози на конспиративни теории, всякакви маскари… И на съвременния измъчен, отчаян и обезверен човек му иде да въздъхне с думите на дядо Петко Славейков: „О, спи ли Бог? О, Бог не види ли?“ А аз бих му отговорил: Той всичко вижда, но изборите са си наши… И никой не може да избяга от тази отговорност, както и от Неговия Съд – рано или късно!
1 ноември 2020
* * *
И за мен, както за повечето хора, 2020-та беше трудна година… Но съм благодарен на Провидението, че коварната болест ме подмина – мен и моите близки! Благодарен съм също така, че Словото не познава граници във време на локдаун и физическа дистанция!…
В творчески план, през тази година бях участник в няколко международни онлайн поетически фестивала – в Инджия (Сърбия), Риека (Хърватия), Москва (Русия)… Както и в България – „Поезия без карантина“ по инициатива на Столичната библиотека, също и в четене по инициатива на Общинската библиотека в Казанлък.
Вчера получих вест за мое участие в електронна поетическа антология „Отковидуване“ в Струмица (РС Македония)… А само преди няколко часа, в самия край на тази година, получих по имейл файла с международна поетическа антология на английски език „DUSK TO DAWN“, излязла в Ню Делхи (Индия), в която участвам наред с 46 поети от цял свят (Индия, САЩ, Канада, Южна Африка, Израел, Монголия, Турция), като аз съм единственият представител не само от България, но и от Европа (ЕС). Антологията е изцяло посветена на световната криза, пандемията, „новото нормално“, локдауна в световен мащаб… Повечето стихотворения са писани през тази година конкретно по темата, други са свързани индиректно… Всеки поет е представен с 1 или най-много 2 стихотворения. Съставителите-редактори са включили 2 мои много стари стихотворения („Итака“ и „Мистерия“), които асоциативно кореспондират с темата.
Нека Новата 2021-ва да е по-добра година, да сме живи и здрави!
31 декември 2020
Роман Кисьов