Планината Арарат. (Фото: Р. К.)
Армения е останала в моята памет и съзнание с две основни неща: камъкът и величественият Арарат… Камъкът буквално е навсякъде – от древните каменни църкви и скални манастири, в чиито зидове са вдълбани свещени арменски писмена, през типичните и многообразни каменни кръстове – хачкари, до модерните луксозни каменни сгради в центъра на Ереван…
И понеже Камъкът е древен символ на Вечността, за мен Армения също е синоним за вечност, в чиито духовни зидове са врязани безсмъртните букви на Св. Месроб Мащоц и вековната традиция на арменската литература… А арменските писатели са духовните камъни, изграждащи храма на арменската духовност и идентичност… Св. Нарегаци, Саят-Нова, Туманян, Чаренц, Шираз, Севаг… Върху тези (и много други) „камъни“ днес се надграждат стените на този вековен духовен дом…
Съюзът на писателите на Армения навършва 80 години. Това е една мъдра, достолепна, патриаршеска възраст… Достатъчно мъдра, за да продължи да изгражда с вещина духовния дом на своя народ и да управлява Ноевия кораб на националната литература, съхраняващ и спасяващ вечните, непреходни Слова от потопа на ентропията, като ги извежда винаги до Върха, до Арарат на Духа…
Честит Юбилей, скъпи арменски приятели и колеги!
София, 9.06.2014
Роман Кисьов
_________
Текстът е поздравително писмо до Съюза на писателите на Армения.
Аз пред църквата Катогике (Katogike) в скалния манастир Гегард (Geghard) – Армения, октомври 2012 г.
Хачкари (арменски кръстове). Фото: Р. К.
Входове на древни катакомби – Армения, октомври 2012 г. Фото: Р. К.
Древни каменни надписи в Националния исторически музей – Ереван, Армения. Фото: Р. К.