Неведоми са пътищата Господни… Навярно малцина знаят, че автор на тази популярна днес фраза е поет – английският поет Уилям Купър (William Cowper, 1731–1800), автор на религиозни химни, който е считан за предшественик на романтизма в поезията. Тази фраза (букв. „Бог по неведоми пътища твори Своите чудеса.“) е от неговата поема „Светлина, извираща от тъмнината“ (Light Shining of Darkness). И това не е никак случайно, имайки предвид, че истинските поети са избраници на Бога и (в повечето случаи, особено в миналото) са пророци в нашия греховен свят. Провидението постоянно потвърждава тази универсална истина, особено що се касае до поети, духовност, знание, книги…
Така по неведомите пътища Господни в края на 2015 г. над хиляда книги от старата библиотека на моя баща – поета Здравко Кисьов (сред които много редки и ценни книги), попаднаха в новооткритата библиотека към русенския храм „Св. Николай Чудотворец“.
Мисля, че книгите имат своята биография, своите истории и премеждия, своите пътища, не само при написването и издаването им, но и след това, за да стигнат до своите читатели и да сменят своите притежатели… Ето например тези книги – в течение на повече от половин век те сменяха русенските си квартири заедно с нашето семейство. След като татко си отиде от този свят, при освобождаване на жилището и преместването на последната му лична библиотека при нас, в София, книгите от старата му библиотека, съхранявани от години на тавана, останаха някак извън нашето полезрение, считайки ги за повредени (поради течове от покрива на кооперацията)…
Докато един ден отец Стефан ми се обади, за да ми каже, че тези над хиляда книги (цял камион) по чуден начин са попаднали при него, в храма, за въпросната новооткрита библиотека по проект „Отворен прозорец към вярата“, и най-важното – напълно съхранени. По този начин първото голямо дарение за тази библиотека беше направено лично от Бог (по необичайни пътища чрез хора и обстоятелства), и то от библиотеката на Неговия избраник – поета на Русе…
Може би някой ще се запита: защо именно в тази библиотека, защо в този храм и защо именно в храм?… Първо, защото през последните поне две десетилетия от живота си баща ми беше обърнат към Бог и Вярата, а цялостен духовен плод на тази негова вяра е книгата му с християнска лирика „Небесен глас“ (2002)… И второ, свещенослужителят на този храм – отец Стефан – се познаваше лично с поета и в крайна сметка той го изпрати по последния му земен път.
Тези обстоятелства само потвърждават, че няма нищо случайно в неведомите пътища Господни и че тези пътища логично отвеждат до Храма.
29.05.2016
Здравко Кисьов през 1967 г. в първата семейна квартира (гарсониера) в Русе – ж. к. “Здравец”, бл. 63, вх. Б, ет. 2., където живя и твори от края на 1962 до 1969 г. (Автор на фотографията е Донка Кисьова – съпругата на поета.)
Здравко Кисьов през 2007 г. в работния си кабинет в последната семейна квартира в Русе на ул. “Д-р Петър Берон” 35 А, ет. 3, където живя и твори от 1989 до последния си дъх – 23.01.2015 г. (Автор на фотографията е Роман Кисьов – синът на поета.)