Днес, 10 ноември, се навършват 30 години от началото на така наречения „преход“ и на демократичните промени у нас. Те бяха предшествани от различни процеси и събития, на някои от които аз, по волята на Провидението, се оказах пряк свидетел, а в някои случаи и участник… Имам предвид събитията около обгазяването на Русе през 1988 г: протестите на русенските майки, смелата гражданска позиция на нашия професор от Академията Светлин Русев и на подписката на нашия академичен клас в негова защита, но така също и на гражданската позиция на баща ми със забранената му поема „Ела и виж!“ и спряното за публикация негово Отворено писмо до председателя на Съюза на румънските писатели от началото на 1988 г… Имам предвид също и учредяването и дейността на литературния „Кръг 39“, в който членувах тогава заедно с Ани Илков, Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Ангел Ангелов-Джендема, Кирил Мерджански, Пламен Анакиев, Димитър Шопов, Валентин Марков и други, а също и събитията около „Екогласност“ и протестната подписка срещу хидропроекта „Рила – Места“… Имах приятели в „Екогласност“ и симпатизирах на дейността им, агитирах и водех хора да се подписват в градинката пред „Кристал“, където в края на октомври 89-а бях и пряк свидетел на побоя над организаторите и задържането им от страна на тогавашната милиция и службите, бях се оказал в епицентъра на тези драматични събития… Месеци по-рано бях свидетел и на това как поетът-дисидент Петър Манолов (с когото по-късно станахме приятели) чете своя поема против властта и режима на пърформанс във вътрешния двор на Софийския университет и задържането му от службите пред очите ни. А на 3-ти ноември 1989-а участвах в протестното шествие на „Екогласност“ пред Народното събрание…
Всички тези събития, разбира се, бяха следствие на започнатите от Михаил Горбачов „размразяване“, „гласност и перестройка (преустройство)“ в тогавашния Съветски съюз, на което също бях пряк свидетел, тъй като през юли същата 89-а година бях цял месец на творческа практика в Москва и Ленинград с група колеги – студенти в Художествената академия. Там наистина беше започнал процес на съществени промени на тогавашната система, за разлика от България, където имаше явна съпротива на този процес…
В такава атмосфера една нощ в края на октомври същата година (буквално дни преди 10 ноември) в студентската ми квартира аз сънувах странен сън… Казвам „странен“, понеже това, което видях насън, беше необичайно за него момент, но съвсем обичайно за последвалите през следващите няколко дни и седмици събития в страната…
Сънувах, че присъствам на многолюден митинг около храма „Невски“… Бях всред екзалтирана маса от хора с портрети на Тодор Живков, които скандираха непрестанно „Смърт! Смърт! Смърт!“… В един момент митингът приключи и хората започнаха да се разотиват… Аз останах на място и тогава към мен се приближи униформен милиционер… Изтръпнах, защото реших, че ще ме арестува… Но той се усмихна дружелюбно и с приповдигнат, радостен тон ми каза, че трябва да напиша статия за Преустройството. И се събудих.
Сънят беше толкова реален, преживяването ми така силно и истинско, че дълго време не можех да се освестя. Тогава никой не предполагаше, въпреки разклатената система, че толкова скоро след това Живков ще падне от власт… Тогава (с изключение на митинга на русенските майки година преди това) изобщо нямаше митинги, особено пък такъв, какъвто преживях насън, а първият митинг-шествие в София се проведе няколко дни по-късно – на 3 ноември, но той беше тих и „възпитан“, въпреки че беше многолюден… Но пък на 18 ноември присъствах на първия демократичен митинг пред храма „Невски“, случващото се на който буквално се припокриваше в голямата си част с моя сън… Само дето при мен не дойде усмихнат милиционер с поръчка за статия за Преустройството. Но пък тази финална част от съня ми беше най-съществената, защото беше преобраз и символ на самата същност на така наречения „преход“, последвал след това, на мимикрията на системата и на нейните архонти, които в рамките на дни от комунисти и комсомолски секретари и активисти се превърнаха в крупни капиталисти, бизнесмени и новобогаташи на фона на тотална разруха и масово обедняване.
Оттогава винаги на тази паметна дата се сещам за този сън-предсказание… Предсказание, дошло навярно от друго измерение, от един друг – различен и хармоничен – свят, за който тогава копнях, а и за който и днес продължавам да копнея.
10.11.2019
Роман Кисьов