Моята дипломна работа в Художествената гимназия в Казанлък е илюстрации към „Диви разкази“ на Николай Хайтов. Въпреки че защитата беше през месец май 1981 г., аз бях готов с илюстрациите още през лятото на 1980 г., преди започване на 12 клас (сиреч, тогава – на 18-годишна възраст)… В края на 80-та или началото на 81-ва (вече не помня точно) имах възможност за лична среща с автора на този легендарен сборник с разкази и да му покажа моите илюстрации. Бях споделил за дипломната си работа на един мой приятел, чието семейство беше близко с Хайтов, и той спонтанно реагира, като каза, че ще ми уреди среща с автора на „Диви разкази“.
Срещата се състоя в София, в неговия служебен кабинет на главен редактор на списание „Родопи“… Когато писателят ме прие в кабинета си, беше някак дистанциран, каза само: „Дай да видя илюстрациите, разпръсни ги тук по пода“. А аз си „глътнах езика“, бях ужасно притеснен в очакване на „присъдата“. А Хайтов имаше някак суров вид, правеше впечатление на чешит. След известно мълчание и съзерцание на илюстрациите, той ме попита на колко години съм и след като му отговорих, каза: „Та ти си много талантлив! Невероятно за твоята възраст!… „Диви разкази“ има до момента шест издания и никой досега не е уловил така духа им! Догодина трябва да има седмо издание и искам то да бъде с твоите илюстрации… Ето ти моя домашен телефон, независимо че тогава ще си в казармата, трябва да ме търсиш, за да се уточним.“
Обясних му, че от ръководството на Художествената гимназия обикновено задържат всички дипломни работи за архива на гимназията. Тогава Хайтов каза: „Аз ще се обадя на директора да не ти задържат илюстрациите, защото ще ми трябват за следващото издание на разказите. Но ти трябва да ми напомниш като наближи датата на дипломната защита… Можеш да ми пратиш и писмо.“ Тогава си помислих: „Едва ли ще го направи, откъде накъде ще се занимава с мене и то чак след близо половин година време.“ (Иначе бях чувал, че единият му син, който е скулптор, е започнал художественото си образование именно в казанлъшката художествена гимназия, а по-късно се е преместил в софийската, та сигурно Хайтов се познава с директора.) Все пак, като наближи времето за дипломната ми защита, през пролетта на 1981 година реших да напомня на писателя с няколко реда, както ми беше заръчал.
На дипломната ми защита директорът на гимназията Милчо Христов обяви с гордост, че е получил писмо лично от Николай Хайтов, в което дава висока оценка на моите илюстрации и моли ръководството на гимназията да не задържа дипломната ми работа, защото ще се използва за следващото издание на „Диви разкази“. Писателят беше спазил обещанието си.
През есента на същата 1981 година аз влязох в казармата и не се обадих на Хайтов, нито тогава, нито по-късно, а и никога повече не го видях. Сега като се замисля и се запитам „Защо?“ – не мога да си отговоря… Безхаберие ли, скромност ли?… Не зная. И може би никога няма да узная.
Едва през 2018 г., по повод 50-годишния юбилей на Художествената гимназия в Казанлък (днес – Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“) подарих всички илюстрации към „Диви разкази“ на родната гимназия. Така след толкова години дипломната ми работа се завърна там, където всъщност е нейното място.
* * *
Най-неочаквано в началото на февруари 2026 г. моя позната от Пловдив ми изпрати снимка на писмото ми до Николай Хайтов от далечната 1981 г. Било част от архива на писателя, съхраняван в Държавния архив в Пловдив. Оказва се, че Хайтов го е запазил… Което означава, че той явно наистина е държал много на моите илюстрации.
Роман Кисьов
Моите илюстрации към “Диви разкази” на Николай Хайтов.
Моето писмо до Николай Хайтов от пролетта на 1981 г. (Част от архива на писателя в ДА – Пловдив.)
Аз пред моите илюстрации към “Диви разкази” в галерията на Художествената гимназия в Казанлък – 15.09.2018 г.