На този ден преди 9 години от този свят си отиде моят баща – поетът ЗДРАВКО КИСЬОВ (1.01.1937 – 23.01.2015)… Скоро след като той си отиде, една нощ сънувах стихотворение… В съня ми то не беше образ, а звук, сякаш някой ми го диктуваше, с повтарящият се рефрен „Отиват си бащите ни“… На другия ден рефренът отново зазвуча в главата ми… Така написах стихотворението „Отиват си бащите ни“, посветено на паметта на баща ми. Всъщност той от мене никога не си е тръгвал, а в този свят остава чрез своето слово. Светла и вечна му памет!
ОТИВАТ СИ БАЩИТЕ НИ
В памет на моя баща
Отиват си бащите ни отиват си
бавно постепенно си отиват
отиват си от стаите задушни
от забързаните улици
и от северните ветрове отиват си
отиват си от пролетните дъждове
от летните градини и есенни мъгли
отиват си отиват си бащите ни
година след година си отиват
отиват си от своите илюзии отиват си
отиват си от болката и от тъгата
отиват си от този свят бащите ни
отиват си през месеца в който са родени
Отиват си от нас бащите ни отиват си
бавно постепенно си отиват
отиват си от себичното ни ежедневие
от задъханото безразличие от страховете ни
отиват си от нашето неверие отиват си
отиват си от суетните ни дребни грижи
и от малодушното мълчание отиват си
отиват си от нас и от нашите предателства
бащите ни отиват си бащите ни
Отиват си от нас и от света бащите ни
бавно постепенно си отиват
за да ни посрещнат някой ден Отвъд
и да ни представят на нашия Отец
въздъхвайки: Отче, прости им, понеже
те не знаеха какво вършат!
(Из „Светът на думите“, 2022)
Роман Кисьов
23 януари 2024
Фотография: авторът
