Преди време бях писал относно взаимовръзката на моето старо, студентско стихотворение „Ако се бях родил в Париж“ и стихотворението на известния босненски поет Изет Сарайлич „Ако в петък умра в Париж…“ – взаимовръзка, която аз открих впоследствие.
Тези дни се сетих за едно друго мое старо стихотворение – „Аз няма да стана академик“, което обаче беше директно провокирано и вдъхновено от стихотворение на същия този поет Изет Сарайлич… Затова и поставих първия стих от неговото стихотворение за епиграф на моето… Ето:
ЧЕСТИТКА-ЕЛЕГИЯ
от Изет Сарайлич, бивш редактор
на сп. „Живот“, написана за Ацо Шопов,
бивш редактор на сп. „Бъдеще“,
по случай избирането му за член на
Академията
Един мой приятел стана академик.
Днес той е нещо като покойния Жан Кокто
за Франция.
Като попадне
отново в Париж,
моят приятел
сега
ще трябва да избягва
Булонския лес
и монмартърските кръчми.
Вместо на бара ще седи в президиуми.
Той дори вече не ще има право
да напише един слаб стих.
Какво да му честитиш?
(Изет Сарайлич
в превод на Валери Петров)
И моето стихотворение от книгата ми „Криптус“ (2004):
АЗ НЯМА ДА СТАНА АКАДЕМИК
Един мой приятел стана академик.
Изет Сарайлич
Аз никога няма да стана академик
И няма професор да стана
а също доцент
и дори асистент
Не отива на поета някак си
научна титла –
нали Поезията не е наука
а е тайнство
подобно на живота
Затова аз никога няма да стана академик
Пò ми отива титла такава: мистик*
_____
* или член на БАН (Божествена Академия на Небесата).
25.12.2003
Разбира се, моето стихотворение, подобно това на Сарайлич, е една поетическа закачка. Всъщност, във всяка закачка има истина. И ето: автопредсказанието ми явно се сбъдна – аз наистина не станах академик, професор, доцент и дори асистент, докато някои мои приятели станаха академици, други – професори, доценти, доктори… Никога не съм имал такива амбиции!
Взаимовръзката в случая с тези две стихотворения не се изчерпва само дотук… Интересното е, че четири години след като написах това стихотворение, през 2008 г. голям цикъл мои стихотворения бяха преведени и публикувани в босненското литературно списание „Живот“ в Сараево (орган на Дружеството на писателите на Босна и Херцеговина), списанието, на което Изет Сарайлич дълги години е бил редактор. И още нещо интересно – „лирическият герой“ в стихотворението на Сарайлич и негов приятел е известният македонски поет от времето на бивша Югославия Ацо Шопов (1923–1982). Случи се така, че преди десетина години имах възможността да се запозная със съпругата на Ацо Шопов – Светлана, както и с дъщеря му Ясмина, която отдавна живее в Париж… Гостувал съм и в дома им в Скопие. А през 2013 г. успях да съставя и претворя на български избрани стихотворения от Ацо Шопов в книгата „Раждане на Словото“ (изд. „Авангард принт“). Приятелство свързваше Сарайлич и с моя баща, който беше превел преди години цикъл негови стихотворения от сърбохърватски.
И накрая, да отбележа, че самият Изет Сарайлич също не е бил академик, но не зная да е написал и един слаб стих, въпреки че е имал това право.
31.01.2022
Роман Кисьов