Един от главните лирически герои в моята поезия (още от ранните ми стихове) е Поетът (а не стихоплетецът), извисен до Символ и събирателен образ – на демиург, жрец, пророк, храмово битие, медиатор между световете, вестител и личност-еманация на Логоса, в различни вариации и развитие през годините… Във всяка моя книга има стихотворения, в които главна фигура е именно Поетът, като в някои книги това са цели поетически цикли (например цикълът „Осмото чудо“ в книгата ми „Гласове“, 2009, и в моето обемно избрано „Мистичната роза“, 2016).
Затова и македонският поет Ефтим Клетников пише в своя предговор към „Гласове“ следното:
„Наистина, Поетът в поезията на Роман Кисьов е вълшебник, който пее от вътрешния предел на тайната. Той е Орфей, който държи в ръцете си гърмове и мълнии. Нему Ангелът отваря вратата на всичко, но все пак и въпреки това той не е напуснал този земен свят на тъгата и болката. Не. Той е в него и преминава през неговата като през собствена болка. (…) В неговата [на Роман Кисьов – б. м., Р. К.] визия Поетът е Пастир на думите, които го извеждат „на пашата небесна“, за да вкуси от „нетленната храна“ и да пие от „живите води на Словото предвечно“ („Пастир“).“
Мисля, че фигурата на Поета присъства от най-ранните ми стихотворения, тъй като моят баща е поет и фигурата на поета (в негово лице) е била винаги пред очите ми, но освен това той и като мой учител в поезията се явява и мой духовен (поетически) баща. Разбира се, в поезията ми фигурата на Поета надхвърля конкретни черти и (както вече отбелязах) се явява събирателен образ, извисен до Символ.
Ето например едно мое емблематично стихотворение в тази връзка:
РОДЕНИЯТ ПОЕТ
Роденият поет е неземно същество
Поетът идещ на света
привидно е като всички хора –
не са му чужди жаждата глада
умората съмнението самотата
болката и суетата
Но в действителност той иде отдалеч –
от пасбища вълшебни с огнени стада
със сияйни ангелски ята
със жар-птици ходещи пеша
със милосърдни кротки зверове
със пеещи цветя и светлинни дъждове
от божествени еони
Роденият поет пристига от страната
на думите-слънца
Роденият поет пристига в този свят
за да спасява Красотата
от неговия ад
Във всяко време
Поетът е вечния Орфей
отново слязъл в ада
за да изведе оттам и отведе
Душата-Евридика
във света на светлината
(Из „Криптус и други стихотворения“, 2004.)
Роман Кисьов