Написах стихотворението „Небе“ в дома си в София през 2007 г. и го включих в книгата „Гласове“ (2009). Поводът за написването му, от една страна, е поезията на Хьолдерлин, с вечните послания, които съдържа – духовното „небе“ на поета… (Не е случаен и фактът, че последното засега издание със стихове на Хьолдерлин в България съдържа 11 мои рисунки – „Божествен огън“, ИК „Агрипина“, 2000, в превод на Кръстьо Станишев.) От друга страна – идеален начин чрез този въображаем сюжет (мистификация) отново да интерпретирам, да дълбая в една от основните теми на моята поезия, а именно връзката (и противопоставянето) на земното и небесното, на тлението (преходното) и вечното в живота (в различните му измерения и проявления).

А иначе, конкретният импулс (провокация) за написването на „Небе“ беше стихотворението „Насред цъфтежа“ на известния естонски поет Матс Траат от книгата „Просто живот“ (в превод на моя баща Здравко Кисьов). Ето го и него:

Дойде време когато човекът
убива човека от скука и глупост
Нима зад оградата
минава обвесил глава
днешният Хьолдерлин –
заточеник в кулата

докато в същото време
дърводелецът
наглася рендето
измервайки с поглед
вратата зад него?

(Матс Траат)

Понякога (и нерядко при мен) едно стихотворение се „ражда“ от друго стихотворение… Така и в този случай – „Насред цъфтежа“ на Траат „оплоди“ моето „Небе“.

НЕБЕ

Дърводелецът Цимер^*
нещо майстори
надвесен над рендето…

Какво майсториш? –
пита го Хьолдерлин
седнал до него

Ковчег! – отвръща му Цимер
и на свой ред задава въпрос:
А ти?

Небе! – отговаря поетът
записвайки трескаво
някакъв стих

(2007)

Роман Кисьов

____________
^* Големият немски поет Хьолдерлин (19 в.) е заточен поради лудост в дома на дърводелеца Цимер в Тюбинген.
** Текстът е публикуван в онлайн изданието на българите, живеещи в Лондон – „Разходки из Лондон“.

Рисунка: Роман Кисьов