Поезия

ДРАМА

ДРАМА

В градинката
пред Халите
един клошар
свири на хармоника
някаква тъжна
мелодия
и това не е
сапунена мелодрама
Това е просто
обикновена драма –
клошарят спира
да свири
и започва високо
да рецитира
да цитира
Левски и Ботев:
„…ако загубя,
губя само мене си“
и „Но стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода“…
Клошарят крещи
крещи патетично:
но стига ми тая награда
но стига ми
но стига
стига стига…
Клошарят крещи
крещи апокалиптично
минувачите се подсмихват
саркастично
а в мен се надига бавно
като вулканична лава
зловещ
безмълвен
вик:
Българийо,
за това ли всъщност
те умряха?!

11.02.2006

Роман Кисьов

Write a comment