„Роденото от Духа е дух.“ (Йоан 3:6) Словото ражда слово. Образът (картината) ражда други образи (картини), музиката ражда музика… Разбира се, музиката може да роди картина или стихотворение, стихотворението да роди музика или картина, а картината да роди стихотворение или музика… Понякога и при мен едно стихотворение се ражда от друго стихотворение… И това няма нищо общо с плагиатството, нито с епигонството. Но има много общо с в-дъх-но-вението… Защото става дума за „раждане“, а Духът е Родителят и Вдъхновителят. Така например се „роди“ моето стихотворение „Бряг“, което беше вдъхновено от едноименното стихотворение на големия полски поет Збигнев Херберт (1924–1998).
Ето го неговото стихотворение:
БРЯГ*
Очаква на брега на тази голяма отпусната река
отсреща е Харон небето свети мътно
(впрочем това съвсем не е небе) Харон
е хвърлил вече въжето върху клона
а тя (душата) вади своя обол
за кратко киселял ѝ под езика
и сяда най-отзад в пустеещата лодка
без дума да отрони
поне да имаше луна
или пък вой на куче
________
* Превод: Вера Деянова („Силата на вкуса”, ИК „Стигмати“, 2000).
А ето го и моето стихотворение:
БРЯГ
В памет на Збигнев Херберт
Очакваше на брега и се взираше
в тази тъмна безкрайна вода
над нея надвиснало черно небе
никога преди не беше виждал
такава река и такова небе
дълбоко като вечното море в което
се вливаха водите на тази река
водите се плискаха с бавния ритъм
на упояващата песен на сирените
а отсреща Харон ридаеше тихо
за неговата душа защото тя
изпусна своя обол който потъна
завинаги на дъното на небето
09.02.2005
(Из „Гласове“, 2009)
Роман Кисьов
Художник: Гюстав Доре (1832–1883), „Харон“ (илюстрация към „Божествена комедия“ от Данте).
