Сънувам стихове. Рядко помня сънищата си. Тази нощ насън ми се яви един бял стих с букет от непознати думи. На сутринта не помнех нищо – остана само чувството за празнота и бездарната проза на деня.
Понякога опитвам да си спомня някой сън. Тогава пиша. Болезнено е, мъчително е да записваш онова, което е трудно да се изрази.
Поетът винаги е на предела, на границата между явето и съня – нито буден, нито спящ. Трудно е обаче да се каже докъде се разпростира явето и докъде – сънят. И кое е всъщност по-реално: видимите или невидимите, неведоми неща?…
Може би не аз сънувам стиховете си, а те сънуват мен?
(Русе, краят на 90-те)
Роман Кисьов
Автор на фотопортрета: © Теа Нишков (февруари 2023)