В библиотеката сега пристъпвам като в пантеон. Тихо е. Пусто е. Толкова мисли, копнежи и чувства са погребани тук. Заглавията и имената на авторите върху прашните корици на книгите напомнят имената на покойници и надгробни слова върху отдавна забравени гробници…
Измъквам тънко, старо томче със стихове. Издухвам прахта и започвам да чета. Стихотворението се изправя пред мен със своята дълга колона от думи… Сякаш Лазар се е надигнал от гроба.
Роман Кисьов