„И ЩЕ ОТКРИЯТ СВЕЩЕНОТО ВРЕМЕ, КОГАТО ПОЕТИТЕ ПИСАХА СВОЙТЕ МОЛИТВИ.“

IN MEMORIAM: КИРИЛ БОРИСОВ (1938–2018)

(Из моя Фейсбук дневник)

Отдавна истината, че „България е страна на убитите поети“, се превърна в клише. На тази тема се упражняваха в суетно празнословие политолози, журналисти, квази интелектуалци, дори едно популярно мейнстрийм списание посвети цял брой на тази тема. Аз обаче смятам, че България в много по-голяма степен е страна на забравените поети. И тази истина е много по-страшна и нелицеприятна… Защото поезията на убитите поети е обречена на популярност, съдбата им съблазнява мнозинството, драмата им е превърната в мит, канонизацията им гарантира незабрава. Били сме на второ място в света (след Русия) по брой на убити поети… Интересно на кое ли място сме по брой на забравени поети. Няма как да знаем, защото те са забравени! Липсва Памет за статистиката. Според мен забравените поети у нас са много, много повече… Забравени са великолепни поети, а най-голяма забрава тегне над духовните, дълбинни поети… И не само от отминали, далечни времена, а наши съвременници, такива, които до скоро са живели сред нас тихо, в неизвестност и в самота.

Един такъв поет е Кирил Борисов, отишъл си от този свят преди по-малко от 4 години, на 80-годишна възраст. Вчера, на 25 януари се навършиха 84 години от рождението му. Колко хора са го чували? Колко от младите поети днес са чели стиховете му, въпреки че е издал петнайсетина стихосбирки? Дълбок, духовен и изящен поет. Имах честта да го познавам и да общувам с него, макар и рядко, но пълноценно. Чувствахме духовно родство. Открих го за себе си чрез книгата му „Сто октави“ през 1995 г. (годината, в която дебютирах в поезията с книгата ми „Вратите на рая“). Бях очарован. Неслучайно рецензент на „Сто октави“ е такъв поет като Иван Методиев. Кирил Борисов имаше тежка съдба, особено след промените през 1989 г. Преди това дълги години е бил литературен редактор в различни издания, като близо 18 години в сп. „Обзор“, издание на чужди езици за изкуство и култура. След 1989 г. работеше от тежка физическа работа до нощен пазач. Беше загубил сина си, на когото посвети проникновени стихове. Тежкото изпитание явно е преобърнало живота му през катарзис (метаноя) и духовно просветление. Такива са и книгите му, последвали след това събитие. Духът го крепеше и той създаваше своята духовна поезия, пълен с Вяра.

В началото на века той идваше на премиерите на моите стихосбирки и не криеше духовната си радост от срещата му с моята поезия. Запазил съм в архива си едно негово великолепно писмо до мен, което ми беше изпратил веднага след премиерата на четвъртата ми книга „Криптус“, която се състоя в Криптата на храма „Невски“ през есента на 2004 г. В това писмо има и такива думи: „Сега усещам, че ти си във висока и невидима реалност, поетична, изпълнена с труден подвиг, очертана от правия път към поезията, необходима на всички ни и най-вече към спасението, към което ни викат и ни казват, че ние сме и служителите на Духа, по пътя именно на служението на спасението.“

Последната ни среща беше в началото на 2006 г., когато той ми подари своята книга „Живи думи“. След това дирите му се изгубиха, не отговаряше на телефона, не се обаждаше, нищо не се чуваше за него… Едва наскоро разбрах с голямо закъснение, че е починал. Мисля си, че доброволно се беше отделил от суетата на литературния живот (доколкото го има), беше се преселил (както беше писал) „за живот сред мировете нови“, за да пише в монашеско усамотение своите духовни молитви. За да бъде днес сред плеядата забравени големи български поети, „убит“ с мълчание от обществото ни тук и сега, но пък жив в „мировете нови“ чрез Духа.

А аз се надявам, че ще се сбъдне някой ден пророчеството му от стихотворението „Простори“:

ПРОСТОРИ

Ще се обърнат пак тогава към нас, когато
надвисне смърт от просторите хладни.
И отговор няма да чуят тук на земята,
а ще го чакат отчаяно жадни.

Ще търсят живи светци, пророци, гадатели
и ще им светят тогава очите.
И ще открият свещеното време, когато
поетите писаха свойте молитви. 

(Из „Сто октави“, 1995)

София, 26.01.2022

Роман Кисьов

Цитат от финала на писмото на Кирил Борисов до Роман Кисьов от 13.10.2004 г.:
„И така, Романе Сладкопевецо, ти имаш прекрасен колега от древността. Прочети на страницата на 1 октомври в житията на светиите. След него в същия ден е и поетът Йоан Кукузел, в този същи ден някой се е сетил да бъде и Празник на поезията, и все пак най-отгоре стои Покровът. // И ние се нареждаме накрая някъде през 2004 г., където или когато, ти си на 42, а поетът Кирил е на 67 вече и разбира, че ние сме във времето, времето е у нас, но времето е на Друг.“