IN MEMORIAM: МИХАИЛ РЕНДЖОВ (25.08.1936 – 8.10.2024)
Днес, на 8 октомври 2024 г., от този грешен свят си е отишъл големият македонски поет Михаил Ренджов… И голям Човек!… Каквито обикновено са големите творци. Беше много чувствителен, с широко сърце… Беше в истинския смисъл на думата “народен поет”, но същевременно дълбок, духовен… Благодарен съм на Провидението за близо 20-годишното ми приятелство с него, датиращо от 2005 г., първо задочно – чрез нашите поетически книги, чрез писма и разговори по телефона, а от юли 2006 г. и на живо, когато със съпругата ми му гостувахме в Скопие по негова покана. А той и съпругата му Лиляна ни гостуваха в София два месеца по-късно по повод премиерата на неговата първа книга в България – “Седмата песен” (изд. ателие “Аб”), която “преточих” (“както се преточва виното” – така се изрази самият той, като аналог на македонската дума “препев”, “препеал”). Михаил и Лиле пристигнаха в София на 1 октомври 2006 г., а премиерата беше на 3 октомври в Софийска градска художествена галерия (СГХГ). Беше невероятна премиера, незабравимо преживяване! Михаил се просълзи от вълнение. Водещ беше поетът издател Анго Боянов. Аз прочетох текст за неговата поезия, който е всъщност предговор към “Седмата песен” (текстът ще публикувам отделно тук). Беше приветстван също така от Цветан Гайд и Румен Леонидов. Негови стихове изпълни актьорът Ириней Константинов, а музиканти от Арт формация “Орфика” изпълниха три техни авторски песни, вдъхновени от три псалма на М. Ренджов.
Четири години по-късно излезе и втора книга с избрани стихове на Ренджов – “Сътворението на човека” (изд. “Балкани”, 2010), отново в мой подбор и “препев”. Приятелството ни продължи и се заздрави през годините. Продължихме да си гостуваме, посветихме си взаимно стихове, той също “преточи” мои стихотворения, които излязоха в едно литературно списание в РСМ. Чувствахме духовно родство. Общуването ми с него беше едно от най-запомнящите се в моя живот, общувахме предимно духовно – относно Вяра, Християнство, Тракийския Орфизъм, относно общите ни древни корени, относно Поезията… Избягваше политически теми, аз също. Беше ми споделил, че като дете е кръстен от християнски свещеник, който преди няколко години бил канонизиран за светец от сръбската църква. Показа ми и едно стихотворение на Гане Тодорвски, посветено на него, в което Ренджов е наречен “епископ на Словото”… Михаил много се радваше на това определение за него и мисля, че е много точно, че той наистина е такъв в македонската поезия. Като потвърждение е достатъчно да споменем неговата книга “Псалми”, или пък поемата му “Апокалипсис”. И изобщо поезията му като цяло.
Ето три стихотворения на Михаил Ренджов, в негова памет:
НЕНАЗОВАНО
Родих се много стар
За да не бъда бездеен
Изоравах сянката пред себе си
И върху сянката садих овошки.
От ядката на всеки плод
Изваждах по едно слово
И така се научих да говоря.
От мене се научи
Целият род.
И като младеех
И като ми се смаляваше
Тялото-земя
Започнаха да ми изсъхват овошките
И на овошките плодовете
И във плодовете
Ядките.
Когато наближих към детството
Забравих да говоря.
Сега съм дете-кърмаче
Което се завръща
Към утробата на майка си
В онази пречиста капка вода
На първия ден-зачатие:
Свещен.
Безтелесен.
ЧУДО
На Роман Кисьов
Светът е чудо
Поетите са чудо
и ние сме чудо
Тежкò на стиховете
без нас
Тежкò на нас
без стиховете
в този свят
от чудеса
в този свят
с много машини
а малко душа
в този свят
с много
стихоплетства
с малко
стихове.
2006
СЕДМАТА ПЕСЕН
Трябва ми
Седмата песен.
Седмата?
Онази за гърма?
Онази за дъжда?
Онази за живота?
Не.
Онази за смъртта –
Съвършената песен.
3 ноември, 1998
А ето и моето стихотворение, което му посветих:
ДИХАНИЕ
На Михаил Ренджов
На небето –
Бог
На земята –
ние
На земята
в нас
диша Бог
На небето
в Бог
дишат стиховете
В стиховете –
ние
Дихание
2006
Р. К. (из “Гласове”, 2009)

Портретна рисунка (от натура) на поета Михаил Ренджов. Художник: Роман Кисьов. 19 юли 2006 г., Нерези.

Оригиналният ръкопис на стихотворението “Чудо” на М. Ренджов, част от негово писмо до мен (3 януари 2006 г.).

С Михаил Ренджов в неговия дом в Скопие (19 юли 2006 г.).