(Из моя Фейсбук дневник)
В последно време вулканите станаха много актуални. Един вулкан с енигматичното име Ейяфятлайокутъл накара целия свят да си спомни за този природен феномен и да притихне.
В началото на миналата година написах стихотворението „Вулкан“, влязло в последната ми книга „Гласове“… От само себе си ми се натрапи въпросът: Това някакво неосъзнато предчувствие ли е или написаните думи, заживели свой живот, предизвикват други, невидими Думи, които от своя страна пък предизвикват първо в невидимия, а после и във видимия свят събития (знамения)?… Събуждат Огъня!… Кой знае…
Все повече се убеждавам колко прав е Сартр, който казва, че в прозата авторът си служи с езика, за разлика от поезията, в която той (поетът) служи на езика (Речта, Словото), в поезията авторът е инструментът (средството) на Словото… Странно нещо е това Поезията! Чудно нещо е това Словото!
ВУЛКАН
Словото на Бога е вулкан…
От време на време той изригва
със лавата от Огнени Думи
за да подпали и изпепели
всеки помпей херкулан
всеки град на греха
във душата…
Оня който се роди
от утробата на този Вулкан
и се кръсти
в огнената му лава –
ще бъде спасен…
С лава:
Слава
Амин!
Р. К.
(Из “Гласове”, 2009.)
27 април 2010
ПОСЛЕПИС ПРЕЗ 2024 Г.
Това мое стихотворение от книгата ми “Гласове”, както и горните ми размишления от 2010 година, скоро след изригването на вулкана в Исландия, години по-късно ме провокираха да напиша кратък текст, който включих в книгата ми с кратки истории “Насън и наяве” от 2021 г. Ето го:
ВУЛКАН
Веднъж един поет от Източна Европа, от Балканите,
написа стихотворение със заглавие „Вулкан“… В него той
твърди, че Словото е вулкан…
…От време на време той изригва / със лавата от
огнени думи, / за да подпали и изпепели / всеки помпей,
херкулан, / всеки град на греха / във душата… и т. н.
На следващия ден всички медии съобщиха новината,
че в другия край на Европа е изригнал вулкан със загадъчното
поетично име Ейяфятлайокутъл.
Моята илюстрация към “Вулкан” от книгата ми с кратки истории “Насън и наяве” (изд. “Ерго”, 2021).