Един от любимите ми поети е големият сръбски поет Бранко Милкович (Бранко Миљковић; 29.01.1934 – 12.02.1961), живял едва 27 години, оставил малка по обем, но голяма по майсторство, послания и прозрения поезия.
По време на честите ми участия в поетически фестивали в Сърбия (преди вече доста години) мои сръбски приятели поети ми говориха за този поет с възхищение и преклонение, цитираха негови стихове, като например: „поезия ще пишат всички / истината ще присъства във всички думи“, също: „няма стихотворение извън истината“, както и: „никой два пъти не е бил поет“, или: „моето истинско име чака аз да умра“…
И този поет силно ме заинтригува. Само че по онова време не беше издаден у нас. И ето че през 2011 г. във фирмената книжарница на известното сръбско издателство „Просвета“ в центъра на Белград попадам на луксозно не голямо по обем томче с поезията на Бранко Милкович, озаглавено „Орфеjско завештање и друге песме“ („Просвета“, Београд, 2011). Още по-добре, казах си, ще го чета в оригинал… И веднага купих книгата.
Въпреки че не разбирах абсолютно всичко на сръбски, неговата поезия ме привлече като магнит. През следващата 2012 година на поетичен фестивал в Армения и Нагорни Карабах се запознах и с авторката на подбора и предговора на книгата на Милкович – известната сръбска поетеса Любица Милетич, която по онова време беше и директор на издателството „Просвета“, а понастоящем (от няколко години) покойничка (светла ѝ памет). Та, Любица още в първия ред на нейния предговор към книгата определя поезията на Бранко Милкович като „голямата тайна на сръбската поезия“. И това е много точно за тази наистина загадъчна, силна поезия. Особено ме впечатлиха кратките му стихотворения, някои само с по един ред, които зашеметяват и засядат в съзнанието… Като например това:
ЕПИТАФ
Уби ме преjака реч
(в оригинал)
ЕПИТАФИЯ
Уби ме премощното слово
(превод мой)
ЕПИТАФИЯ
Уби ме твърде силната дума
(превод Светлозар Игов)
И да – през 2016 година у нас излиза неголяма по обем книга на този голям поет, със същото заглавие – „Орфическо завещание“ (изд. „Захарий Стоянов“), на която съставител и преводач е Светлозар Игов (светла му памет). Обемният предговор е също негов. Важно и много ценно допълнение (приложение) в края на книгата е цикълът със заглавие „За поезията и поетите“ – фрагменти от статии и интервюта на поета. Препоръчвам горещо!
8.04.2024
Роман Кисьов
