Бих искал да се спра на една необикновена поетична книга – „Евангелие от Йоан Метафора“*, от румънския поет Думитру М. Йон, който е една от най-значимите фигури в съвременната румънска литература и добре известен не само в родината си, но и извън нея.
Още самото заглавие на книгата подсказва за нейната необикновеност, нестандартност. Необикновена е и нейната конструкция, композицията ѝ.
От една страна тя може да се възприеме като разгърната поема, разделена на части. Но не съвсем – тя не е от обичайния тип поеми. Структурата ѝ е по-скоро драматургична, напомня на поетична пиеса (може би не случайно – самият Д. М. Йон е с театрално образование и е драматург, автор на пиеси). Но ако се възприеме като поетична пиеса, със сигурност тя не е от обикновения тип драматургия, а е преди всичко поезия, и то – поезия в най-чист вид, поезия от висш порядък в йерархията на думите. Това я доближава най-вече до древната мистерия, излъчваща обаятелна сакралност… Свещенодействаща поезия на един изключително съвременен, модерен език.
По много причини и особено като усещането за духовно родство, аз бих сравнил „Евангелие от Йоан Метафора“ с „Достойно ест“ на Одисеас Елитис (въпреки че двете книги са съвсем различни).
Книгата на Думитру М. Йон респектира с богатството от сложни, ярки символи, оригинални метафори и неочаквани, въздействуващи образи. Като например: На вечни тронове / се трупат облаци подобно мозък – / небето с тях осмисля / себеразкриването. Или: В храма на облака от брези / излезе мълнията / със святи дарове. А също: Тогава ще видиш река / и плуг, който оре из нея, / и живо пшенично зърно, / което ражда звезда.
В стиховете умело са втъкани понятия и термини от философията, явни и завоалирани алюзии с исторически и библейски личности, имена, места и събития, които от една страна спояват смисловото органично единство на словото, а от друга – разширяват неговото пространство (от време, от измерения и значения).
Парадоксални на пръв поглед визии съжителстват хармонично с прозрения от рода: Да успееш на безценица да купиш / нещо скъпо като щастието, / ала да не можеш да се спазариш за нещо евтино / като клеветата… Или: Тогава чак да разбереш, / че никого поезията не убива, / но думите ни: да!
Това не е лесносмилаема поезия. Тя изисква от читателя не само ерудиция и интелектуална подготовка, но и преди всичко изострена сетивност на духа, който вижда и със затворени очи / и Символът къде се крие, / и онзи път къде е, следен от двойното крило, / което за храна анафора му носи.
За онзи, който притежава сетива за Красотата и Хармонията, тази книга е едно мистично пътешествие по пътеките на Евритмията (каквото е едно от заглавията в книгата). Това са онези тайнствени пътеки, които водят до екстаза… Но не екстазът, който опива и замъглява ума, а екстазът, който пречиства, освобождава и извисява духа. (Моят дух, точно той, е дервишът – / иска да играе, иска да покаже / своя екстаз.)
Сякаш чрез „Евангелие от Йоан Метафора“ самата Поезия благовестява един друг, висш свят, в който ще има наследници на красотата.
И напълно основателно можем да допуснем, че тъкмо „Евангелие от Йоан Метафора“ би могло да бъде тайнственото име на поезията.
3.06.2004
Роман Кисьов
_________
* Думитру М. Йон. „Евангелие от Йоан Метафора“. Превод Кирил Кадийски. ИК „Нов Златорог“, София, 2003.
Това есе (тук с малки съкращения) е публикувано в книгата: Dumitru M. Ion, „Evanghelia dupa Ioan Metafora, 1979–1982 (Plurilingv III)“, Editura Academiei Internationale Orient-Occident, 2004, Bucuresti, Romania.
Думитру М. Йон (р. 26.09.1947 г.) почина на 13.02.2022 г.
С Думитру М. Йон у дома в София, 1 ноември 2005 г.