Мариус Келару (Marius Chelaru) е едно от най-авторитетните имена на съвременната румънска литература. Освен поет, той е и белетрист, публицист, есеист, критик и преводач. Години наред той е редактор и главен редактор в едни от най-престижните издателства и литературни списания в Румъния.
Винаги съм смятал, че по принцип е по-добре да се запознаеш първо с творчеството на един творец, а чак след това и със самия творец като личност, ако това е възможно. Но в случая с Мариус Келару при мен се случи точно обратното – запознах се с него през 2003 г. на един поетичен фестивал в Румъния, без да имам и най-малка представа за неговото творчество. И когато по-късно прочетох негови стихове, бях впечатлен и радостен от факта, че моят нов румънски приятел е не само чудесен поет, но и че неговата поезия ми е близка… Това е поезия изключително модерна по форма и универсална по съдържание, с характерна асоциативност, на места дори абстрактност… В сложната, многопластова поезия на Келару са закодирани архетипни образи и състояния, в нея като че ли е събран целият душевен и духовен опит на човечеството, но пречупен през личната опитност и ненатрапчива ерудираност на поета. Това е поезия метафизична и дори мистична по своя характер, където рациото отстъпва място на трансцендентното… Поезия, която се отказва от ясните, лесни образи и клиширани метафори; поезия, рушаща очевидните наглед граници на съзнанието, като повежда читателя в непознати светове – било то в дълбините на подсъзнанието или във висините на свръхсъзнанието… Главни теми на тази поезия са раждането, детството, смъртта, мигът и вечността, самотата… Но най-вече Любовта – във всичките ѝ измерения… Тази вечна за Поезията тема е твърде хлъзгава почва, която лесно може да подведе поета в сантиментална емоционалност и банални поетически фигури. Мощният талант на родѐн поет и изключителната ерудиция и интуиция, както и чувството за мяра, са качествата, които предпазват Мариус Келару от капаните на баналността, от инерцията на познатото и от леснопостижимия ефект. Тези качества са ясно отчетливи и в настоящия подбор от стихове на Келару – „Белези на Любовта“, първата книга на този оригинален румънски поет в България! Колкото, от една страна, да е скромна по обем, толкова тази книга е монолитна и монументална като въздействие… Монументалността ѝ не е на фонетично, а на семантично ниво – спойката на личното биографично време с митичното, на личната, индивидуална памет с колективната… И в същото време тази „монументалност“ звучи деликатно и интимно, като по този начин скъсява всякаква дистанция и ни прави съпричастни на една възвишена поезия, белязана от Любовта и апотеоз на Любовта.
Това е книга за изстрадания катарзис, за пътя на човешката душа в търсене на изгубения Едем – за пътя от самотата и празнотата към Пълнотата и Целостта; книга за възраждащата сила на Любовта – не само като емоционално чувство, а най-вече като духовно измерение, като изначална субстанция и Първопричина на живота, за онази Любов, която е „по-силна от смъртта“, както знаем от безсмъртната „Песен на песните“. А метафората на Белега (белезите) от заглавието на книгата насочва към най-малко две значения: от една страна ранимостта на човешката душа и на земното съществуване (белези от рани), а от друга страна като проявления (знаци, печати) на Любовта и нейната сила, именно в човешката слабост и несъвършенство…
В този смисъл „Белези на Любовта“ е книга за Копнежа по Божественото измерение – вечнозелената, приказна градина, наречена Любов.
Роман Кисьов
_________
Текстът е предговор към българското издание с поезия от Мариус Келару „Белези на Любовта“ в превод на Р. Кисьов (изд. „Авангард принт“, Русе, 2011).
ВЛЮБЕН
От радост моите пръсти треперят над твоето тяло
капка по капка
кръвта ми се трансформира във лава
и отново раждане разцъфва
като забравен универсум
който губи присъствие
и отново се връща към началото във забравата
разрушеното време
над устните твои
се губи във мен
прости ми
аз от началото до края
пия любовта
като жажда за борба
която се хвърля понякога
върху моето тяло с първата скрита целувка
пия от твоето тяло
сякаш е отрова която ме пази от смъртта
когато времето си заминава от мен
и над земята светлее ден
във съня
ето, аз отново съществувам
с тялото ми белег до белег, неизтощен
от раните
на любовта
(Из “Белези на Любовта”)
Тук чета горния текст на премиерата на “Белези на Любовта” в Клуба на дейците на културата – Русе, 29.09.2011 г.
С Мариус Келару (вляво) в галерия “Приятели” – Русе, 30.09.2011 г.