Матея Матевски е най-популярният и превеждан по света съвременен македонски поет. Той принадлежи към първата генерация на македонската интелигенция, която след Втората световна война издига македонската поезия до европейски върхове. А академик Милан Гюрчинов дори счита, че именно и точно Матевски е поетът, успял да внесе македонското поетично слово в Европа и в света. „Матевски е поет на смелите иновации и навлизане в тайнственото и непознатото – казва Гюрчинов. – Най-новите негови стихове възвръщат доверието във вътрешните потенциали на съвременното поетическо слово.“ Много верни и точни са наблюденията и на акад. Георги Старделов: „Матея Матевски е световен поет. В неговото творчество се открива и наблюдава една своеобразна поетическа география и топография на целия свят. Матевски е не само голям поет, той е съдбовен поет. В неговата поезия няма нито лъжовни жестове, нито патетика. Той е поет, който разкрива духовната светлина на стиха.“ А Влада Урошевич отбелязва, че Матевски е „поет, замислен над съдбата на света.“
Докато поезията на този голям македонски поет е позната и високо оценена в Европа и по света, то със сигурност може да се каже, че на практика тя е все още непозната, или в най-добрият случай – слабо позната в България. До този момент у нас е издадена една-единствена не голяма по обем книга на Матевски – „Черната кула“, в превод на Петър Караангов (Издателска къща „Орфей“, София, 1994).
Настоящото издание „Отвъд видимото“ съдържа стихове (с малки изключения), невключени в „Черната кула“, като по този начин допълва представата на българския читател за стойностите на тази поезия и може до голяма степен да запълни тази празнина. Макар че има антологичен характер, тази книга е съставена на семантичен, а не на хронологичен принцип и носи всички характерни белези на поезията на Матевски, и особено на късния Матевски, който пък е напълно непознат за българския читател. Тази книга, от една страна, е изключително цялостна и органична като поетика и композиция, а от друга – изключително разнообразна откъм теми, идеи и внушения, подчинени на един голям, почти утопичен, копнеж по Цялост, характерен за големите творци – копнеж по целостта на Вселената, на Природата, на цялото Творение, и най-вече на вселената, наречена Човек. Освен по целостта, това е и копнеж по яснотата, по чистотата и пречистването, по просветлението… Стиховете въздействат с обаянието на една метафизична тишина и ненатрапчива мъдрост. В поезията на Матевски се преплитат историчност и съвременност, надежди и съмнения, възторг и тъга, светлина и тъмнина. Тази поезия е пътепис на душата от различни пътувания – физически и духовни; скиталчества, лутания, в търсене на духовен идентитет, докосвания до непознати светове и измерения на душата… Това е поезия за екзистенцията на човешкото битие, за тайнственото и непознатото, за креативността, стоицизма и усилията на духа за изграждане на един по-добър свят, за отсяването на стойностното и вечното в преходността на живота. В нея поетът споделя своята печал, произтичаща от натрупаната през годините житейска мъдрост, но и своите сънища и мечти, с езика на една автентична символика и въздействаща образност, потопена в атмосферата на драматична медитативност. И не на последно място, това е поезия за силата на Словото, за укротяването на думите, за паметта на простора и полета на въображението… Поезия-медиатор, която прониква отвъд видимото, за да разкрие и направи осезаема Природата на Невидимото, което е непреходно, вечно.
_________
Текстът е послеслов към българското издание с избрани стихотворения на Матея Матевски „Отвъд видимото“ (изд. „Балкани“, София, 2010).
Матея Матевски (р. 1929 г. в Цариград) почина на 6 юни 2018 г. в Скопие.
Роман Кисьов
С Матея Матевски във фоайето на хотел “Дрим” в Струга – Стружки вечери на поезията, август 2007 г.
Предната корица на книгата с избрани стихотворения на М. Матевски (изд. “Балкани”, София, 2010).
Писмо от Матея Матевски до мен от 22 септември 2010 г. след излизане на книгата му “Отвъд видимото”.
С Матея Матевски на фестивала Стружки вечери на поезията – август 2011 г. (годината, в която той стана лауреат на голямата награда на фестивала – “Златен венец”).
