(От архива)
– Бихте ли се определили като минималист?
– Не. Въпреки че имам афинитет към кратките поетически форми, не се ограничавам с тях, както и с никоя конкретна форма… Всяка форма е неделима от съдържанието, посланието… Понякога е необходимо „разгръщане“ на стиха.
– Ако кратката форма провокира по-настойчиво мисълта на читателя, мислите ли, че това е ползотворен път за развитието на поезията?
– Да. Кратката поетическа форма е особено актуална в днешното забързано време, задръстено и заситено с всякаква информация… Неслучайно днес вече почти никой не пише дълги поеми, а обратно – „плъзнала“ е т. нар. хайку мода… Много пишещи решиха, че да се пише кратко е лесна работа, а всъщност това е най-трудно, изисква се голямо поетическо майсторство и талант, разбира се.
– Възможно ли е минималният словесен изказ да натоварва думите с максимални смислови внушения?
– Не само, че е възможно, но е и задължително. Аз имам едно такова тристишие (а не хайку):
Отново и отново да намираш
пътя към стихотворението
обрасъл с думи
(Ars Poetica)
– Минималистичният изказ: ограничава поета; дава му свобода; посочете.
– Свободата и поезията са неделими… Не само минималистичният, никой изказ не може да ограничи истинския, родѐн поет… Както вече посочих по-горе: всяко съдържание намира своята форма, своя изказ, било минималистичен или не… Не може формата (изказът) да бъде самоцел.
– Ако приемате минималистичното изказване като нов и интересен вариант на Вашата поетика, означава ли това, че „разрешавате“ на читателя да съучаства в творческия акт чрез своите реплики на прочита?
– Кратката поетическа форма не е нова, нито за моята поезия в частност (още от първите ми поетически опити), нито за световната поезия в исторически план (епитафията като поетически жанр, близкоизточната древна лирика, далекоизточната също – японските хайку, танка и т. н.). В поезията много важна е недоизказаността, тишината зад (или между) думите, това, което Лорка назова „дуенде“… Иван Методиев има едно такова тристишие (нава?):
Не докосвай пространствата между думите,
за да има къде
да се движат звездите.
Ако едно стихотворение не позволява на читателя да съучаства в творческия акт, ако ги няма тези „пространства между думите“, тогава то е сиромашко, бедно откъм поезия.
– Минимализъм в поезията днес. Кои са първите асоциации: автори, текстове, събития?
– Автори: големият руски модерен поет Владимир Бурич, а в българската съвременна поезия: Александър Геров, Димитър Стефанов, Здравко Кисьов, Екатерина Йосифова, Борис Христов, Янаки Петров, Иван Методиев, Иван Матанов…
Текстове: книгата с избрани стихотворения на Владимир Бурич „Стокрилият ангел“ (в превод на Здравко Кисьов, изд. „Авангард принт“, Русе, 2000), стихосбирката „Прашинки“ на Александър Геров, книгата с петстишия и тристишия „Показания“ на Здравко Кисьов (изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990), тристишията „Тилза Натаил“ на Борис Христов от книгата „Крилете на вестителя“ (Изд. къща „Петриков“, София, 1991), навите на Иван Методиев и др.
Събития: събитие е всяко хубаво (минималистично) стихотворение.
– Минимализмът в съвременната поезия – стил на мислене, вписване в динамиката на съвременната цивилизация или… (Посочете.)
– Мотото на минимализма е: „По-малкото е повече.“ В този смисъл е по-скоро стил на мислене, поетическо кредо… Веднага се сещам за известното тристишие „Кредо“ на Янаки Петров:
Пиши кратко.
Може още по-кратко!
Извади думите от стихотворението!
9.11.2014
_________
* Из анкета на Звезделина Братанова с Роман Кисьов, публикувана в „Арнаудов сборник. Том 8“ през 2014 г. в Русе като част от по-обширно изследване „Минималистични пространства“.
P.S. След отговорите ми в тази анкета и скоро след публикуването ѝ, в самия край на 2014 година излезе от печат моята изцяло минималистична поетическа книга „Яйца на феникс“ (лапидарии, изд. „Ерго“, София, 2024), която съдържа 171 кратки стихотворения. Концепцията ми за краткост в тази книга е броят на стиховете в стихотворенията да са едноцифрено число: от 1 до максимум 9 стиха.
