ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИЗЯЩНОТО ИЗКУСТВО И ПОЕЗИЯТА*
декември 22, 2024(От архива)
– Какви основни промени си забелязал от началото на творчеството ти до днес и коя е характерната посока, която си поел?
– В изобразителното изкуство (живопис, рисунка, илюстрация и оформление на книгата) промените при мен са свързани с постепенно преминаване от по-реалистичното към по-знаковото, символно изображение… Но с тази знаковост аз никога не стигам до абстракцията, все пак оставам при фигуративната, макар и по-асоциативна и изчистена образност. Посоката е тази: в пластичен план търся съчетание на монументалност, посредством по-обобщени форми и фактура (структура) на материала, и лиричност, интимност, посредством нюансирана монохромност или емоционална експресивност; а в семантичен план за мен основното предизвикателство е сакралността… Преминавайки през един ясно изразен метафизичен период в живописта от последните години на следване в Академията и малко след това, от години моят стремеж е картините и рисунките ми да въздействат като модерни икони, които от една страна да препращат към древни иконографски традиции, а от друга – да имат свой личен пластичен език, който е съвременен и адекватен на днешния ден, без да е комерсиален.
В моята поезия промените се осъществяваха в посока от екзистенциалното към духовното, от драматично-парадоксалното към съзерцателното и сакралното.
– Кога в твоето творчество се събраха изобразителното изкуство и поезията?
– Аз рисувам от дете, не съм прекъсвал, рисуването е свързано с целия ми съзнателен живот досега… Поезия прописах доста късно, на около 25-годишна възраст (бях вече студент в Художествената академия), въпреки че аз съм закърмен с поезия – баща ми е поет, бях потопен в тази среда… Когато прописах, вече имах някакъв свой изграден критерий за поезия и отстоявах свои позиции, тъй като имах предварителна подготовка и натрупвания… А прописах точно тогава, когато езикът на изобразителното изкуство не ми достигаше да изразя това, което исках и имах да кажа. Тогава за мен това бяха паралелни светове – когато се занимавах с поезия, рисуването тотално отстъпваше, и обратно… Едва няколко години по-късно тези „светове“ се умиротвориха и събраха, и започнаха да се взаимодопълват в качеството си на различни проявления на едно Цяло.
– Как в твоя случай се осъществи връзката между изобразителното изкуство и поезията?
– Голяма част от отговора на този въпрос се съдържа в отговора ми на предходния… Мисля, че не е възможно точно да се отговори на този въпрос, на това „Как?“… И аз не мога да си обясня докрай КАК точно… Творчеството и творческият акт е тайнство… Явно и двете са били заложени в мен, но за да стигна до поезията е трябвало да измина по-дълъг път. А връзката между тези две изкуства в моя случай всъщност съм самият аз… и – разбира се – Онзи, Който раздава талантите и вдъхновява.
– Как тази връзка промени теб и какво въздействие смяташ че има връзката изобразително изкуство – поезия върху реципиентите?
– Обогати ме повече, разшири хоризонта ми (в личностен и творчески план)… Също така и въздействието на двете изкуства е по-мощно… Явлението „изкуство заради изкуството“ и фрагментирането, разделението, е плод на „модерните“ времена, отпреди малко повече от един век… В древните високоразвити цивилизации всички изкуства са били Едно и в исторически план периодично тази естествена за природата на Изкуството традиция на Духа е била възраждана, а творците не са се ограничавали само в една сфера. Примери много (достатъчно е да си припомним Ренесанса).
– Визуалното ти изкуство е вдъхновено от поезията или поезията от визуалното?
– Нито едното, нито другото… Източникът на Вдъхновението е Духът.
– Как трябва да гледаме на твоите картини и дали поезията помага при възприятието им?
– В случая думата „трябва“ е неуместна… Няма рецепти. Ако човек, гледащ мои картини, познава поезията ми, тя, разбира се, ще му помогне много, ще има още един „ключ“ за отваряне на вратата към моя духовен свят и към тълкуванието на картините ми. И все пак, всеки „вижда“ различно, според онова, което носи в себе си.
– Как трябва да четем твоята поезия и дали изобразителното ти изкуство помага при възприемането на твоята поезия?
– Отново ще кажа: думата „трябва“ е неуместна… Няма рецепти. Ако човек, четящ моята поезия, познава и изобразителното ми изкуство, то, разбира се, ще му помогне много, ще има още един „ключ“ за отваряне на вратата към моя духовен свят и към тълкуванието на стиховете ми. Но всеки „вижда/чете“ различно, според онова, което носи в себе си.
– Дали според теб изобразителното изкуство трябва да отразява красивото (вместо грозното) и кое е красиво визуално изкуство?
– Да, според мен това е мисията не само на изобразителното изкуство, но изобщо на изкуството – да отразява и да съдържа красивото, защото под красиво е нужно да се разбира, че става дума не просто за външна описателност, но преди всичко за нравствена и духовна категория, която е свързана с Истината и Възвишеното, с Хармонията, притежаваща божествени качества и елементи, съдържащи се в определена степен в Човека и Творението… За мен Красотата е синоним на Истината… Ако едно произведение е истинно, то то е и красиво (истинско)… Явно това е и смисълът, който е вложил Достоевски в неговата известна фраза „Красотата ще спаси света!“. Външната красота е преходна, а вътрешната е вечна и непреходна… И ако външната (телесна, физическа) красота не е отражение на вътрешната (душевна и духовна), тогава тя не е истинска, а измамлива и изкуствена, поради нарушената хармония. И обратно – вътрешната красота озарява и външния облик, дори и той да не е красив според общоприети представи.
– Дали според теб поезията трябва да отразява истината и коя е според теб истинна поезия?
– До голяма степен вече отговорих, във връзка с въпроса за красивото, свързвайки го с истината… Да, и поезията, както и всяко изкуство, е призвана да е носител на Истината и да води до Истината… Защото Истината е духовно измерение, а не просто фактология, Тя е свързана с Духа на Твореца. Ако поезията е напоена и вдъхновена от Този Дух, то тогава тя е истинна… Защото истинският, родѐн поет е медиатор между световете – между земното и небесното, човешкото и божественото, между човешката „частна“ истина (която е изменчива и изплъзваща се като времето) и божествената абсолютна Истина (която е вечна и непреходна)… А езикът на истинната поезия е езикът на най-големия и съвършен Поет – Езикът на Бога… В едно мое есе за Поезията бях писал, че (цитирам себе си) Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза. Пак там цитирах и Томас Бернхард: „Поетът е Казващият истината… Сиреч, преди всичко едно стихотворение трябва да бъде истинно и истинско.” И, перифразирайки Бернхард, бях добавил, че „Поетът е виждащият истината (същността)“.
– Срещат ли се в твоето творчество сарказъм, ирония или критика?
– Сарказъм и ирония почти не се срещат, не са ми присъщи… Но някъде може да се срещне критика (по-рядко социална, по-често екзистенциална, предимно във вид на диалогичност или със средствата на парадокса и контраста), някъде по-явно, другаде по-завоалирано.
– Кое е пространството, което изобразяваш и кое е времето, което възпяваш?
– Изобразявам предимно вътрешното и духовното пространство, и описвам предимно вътрешното и духовното време – времето и пространството на Духа и на Душата.
– Как в твоя случай изобразителното изкуство и поезията се допълват?
– Мисля, че вече отговорих по-горе и на този въпрос… Връзката е Духът, както и личността на твореца, в случая – аз самият… Защото и двете изкуства са различни езици (визуален и фонетичен, образното и изреченото/писаното слово, словото като образ и мисъл в едно), с които се изразявам, те са част от измерения вътре в мен, но и вън от мен, които преминават – пресътворени и преживени – пак от мен.
– Кои са за теб вдъхновяващи поети или художници?
– Много са… В различни етапи от моето развитие са ме вдъхновявали различни творци, които са отговаряли на моментните ми търсения и на моментното ми ниво… Ще спомена все пак някои, които са оставили трайни следи у мен и са важни за моето развитие…
От поетите: праотецът Орфей, библейските патриарси Давид и Соломон, старозаветните пророци, новозаветният апостол и евангелист Св. Йоан Богослов, Джон Дън, Андреас Грифиус, Хьолдерлин, Аполинер, Сен-Джон Перс, Халил Джубран, Лучиан Блага, Емили Дикинсън, Уилям Бътлър Йейтс, Т. С. Елиът, Карл Сандбърг, Дилън Томас, Рилке, Кавафис, Сеферис, Елитис, Яворов, Лилиев, Разцветников, Атанас Далчев, Хименес, Лорка, Сесар Вальехо (Вайехо), Габриела Мистрал, Пабло Неруда, Октавио Пас, Тадеуш Ружевич, Збигнев Херберт, Никита Станеску, Васко Попа, Владимир Бурич, Кристоф Мекел, Алес Разанов, Михаил Ренджов, Ефтим Клетников, Кръстьо Станишев, Константин Павлов, Христо Фотев, Михаил Берберов, Николай Кънчев, Здравко Кисьов, Борис Христов, Иван Цанев, Иван Методиев, Добромир Тонев и др.
От художниците: анонимните автори от древна Тракия, древен Египет, средновековната християнска (иконографска и фрескова) живопис, Рубльов, Рембранд, Йеронимус Бош (Босх), Ел Греко, Домие, Кариер, Ван Гог, Модилиани, Матис, Пикасо, Жорж Брак, Шагал, Дерен, Климт, Хаим Сутин, Жорж Руо, Магрит, Де Кирико, Моранди, Малевич, Никола де Стал, Бен Никълсън, Тапиес, Корнелиу Баба, Йон Георгиу, Кристо, Жорж Папазов, Вл. Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Бешков, Иван Милев, Дечко Узунов, Иван Ненов, Найден Петков, Вера Недкова, Султана Суруджон, Светлин Русев, Иван Вукадинов, Генко Генков, Емил Стойчев, Димитър Казаков-Нерон, Георги Божилов-Слона, Петър Попов-Попето, Никифор Цонев и др.
– Според теб у кой творец най-силно е изразена връзката изобразително изкуство и поезия?
– Може би най-силно тази връзка е при Уилям Блейк, а също така и при Халил Джубран (въпреки че при него поезията не е във вид на стихотворения, а на притчи, поезия в проза).
– Каква е ролята на твореца в обществото?
– Творецът е носител на една по-изострена чувствителност и една друга, по-висша, развита сетивност… Затова и през вековете творците са били „очите“ и „душата“ на обществото… Големите поети не само че са били възприемани от обществото като пророците на света, но в повечето случаи те действително се оказват такива… Всяко време има своите пророци и големи творци, но днешното материално и профанно време на бездуховност е елиминирала тази роля на твореца, като я е омаловажила и принизила до безличната комерсиалност на така наречения „пазар“, до нивото на забавление (в музиката) и украса (в изобразителното изкуство), както и до пълно безразличие към поезията, която като че ли се превръща все повече в занимание на ученички, самотни домакини и маниакални графомани, също е „натикало“ и изолирало твореца в „гетото“ на гилдийната тясна, ограничена среда и (в най-добрия случай) в музейното–галерийното–концертното пространство, някак встрани от живия живот… За съжаление трябва с горчивина да отбележа, че за това отношение (или липса на такова) на обществото немалък принос имат и самите творци… Моите наблюдения и впечатления са, че големи творци има и днес във всяка област на изкуството, но те са малцина, изолирани са, неразбрани и много самотни… А най-самотните сред тях са поетите.
06.02.2014
_________
* Анкета на художника Иво Пецов с Роман Кисьов, включена в статията му „Връзката между изобразителното изкуство и поезията на Роман Кисьов като допълнение към възприемането на едно по-обширно творчество“, публикувана на английски език в международното списание „International Scientific Publications“.