– Когато бащата и синът са поети, това е завещание. Вие сте поели родов поетически завет с генните клетки на духовното. Наскоро издадохте преводна книга на своя баща. Разкажете ни за историята на това завещание и за съпричастието си към преводаческото дело на баща ви, посветено на полската литература.
– Всъщност, „Седмият ангел“ на Херберт, в превод на моя баща Здравко Кисьов, е издание на издателство за поезия „Да“, което излезе през пролетта на тази 2019-та година. Аз вече разказах историята на това завещание в моя текст-послеслов в книгата…**
– Защо „Седмият ангел“ стана заглавие пазител на изданието?
– Седмият ангел е навярно онзи ангел от текста на Херберт „Седемте ангела“, който с внезапно движение изважда сърцето от гърдите на поета и го долепя до устата си, за да може то (като празно гърненце) цял ден да се пълни… с поезия, сиреч, с живот. Така от своя страна поетът се превръща в ангел… Нека да напомним, че ангелите не са само безплътните духовни същества, но това се отнася и до богоизбрани хора с определена мисия и послания, защото „ангел“ означава буквално пратеник, вестител. А ако направим препратка към Откровението на св. Йоан Богослов, там Седмият ангел е онзи от седемте ангела, който явява на Божия човек онова, което трябва да стане, като му показва Небесния град и вечните измерения на Божествена слава и Светлина… И този Ангел се представя за служител на пророка и неговите братя. Така че е напълно естествено Седмият ангел да е служител и на поетите, да е пазител и на Поезията, а в частност и на това издание, носещо неговото Име. Самата история около откриването на ръкописа и осъществяването на изданието само потвърждава това.
– Ако сте просто читател и четете издадената книга както поет чете поета, какво бихте казали за тези кратки поетични прози на Херберт? А как ги приеха досегашните читатели?
– Когато за пръв път прочетох тези текстове, първото, което си помислих е, че те са пример за творческа свобода, далече от всякаква конюнктура във време на несвобода и издигане на Желязната завеса и Берлинската стена… Те са издадени през далечната 1957 година, а вероятно са писани през 1956-та – годината на Полското въстание срещу комунистическия режим в страната, както и годината на Унгарските събития. И не ме напускаше сравнението със ситуацията (политическа и литературна) у нас по това време, когато тук властваше „социалистическият реализъм“ и идеологическите клишета… Тези текстове на Херберт не биха видели бял свят у нас по това време (а и доста по-късно), именно защото биха били заплаха поради свободния дух на техния автор. Кратките поетични прози на Херберт ме впечатлиха със своята модерност (а не модност), нестандартното си въображение, невероятната ерудиция, тънката интелектуална ирония, изящния стил и „силата на вкуса“.
Не зная как всички читатели са приели тези кратки поетични прози на Херберт, но поне тези, с които имам някаква обратна връзка, са впечатлени… Това са обикновено хора от литературните среди и почитатели на Херберт, защото този автор не е „залък за всяка уста“.
– Изданието има свой научен коментар в лицето на солидния текст на проф. Калина Бахнева. Как преценявате ролята на специализираните полонистични коментари към подобни издания?
– Послесловът на проф. Калина Бахнева е прекрасен, респектиращ, той е наистина цяла научна студия, която е много задълбочена и многопластова. Тя придава допълнителна тежест на изданието. Единствената ми забележка в случая е, че този текст е прекалено дълъг за точно тази минималистична по своя характер книга, натежава повече… Подобен научен текст има място най-вече в специализирани издания, в антологии, в някои случаи и в по-обемни прозаични книги, но при поезията, особено когато не се отнася за антология, нещата стоят по друг начин… В такива случаи обговарянето с коментари е предимство, но то трябва да е с мярка, при това много прецизно отмерена, за да не „задушава“ основния текст. От друга страна така книгата „Седмият ангел“ придоби друга стойност – не само в художествен, но и в научен аспект.
– Вие сте не само поет, но и художник, илюстрирали сте книгата, преведена от Вашия баща. Как работихте над илюстрациите и как ги интегрирахте с текста?
– Аз по принцип много рядко правя илюстрации към конкретни текстове, особено когато се отнася за поезия, обикновено правя рисунки, които да отговарят на „духа“ на дадена поезия, като допълват текстовете… В случая обаче рисунките ми са конкретни илюстрации към съответните текстове в „Седмият ангел“, те са неотделими от текстовете, които илюстрират. Концепцията ми беше да съчетая експресивен, лиричен рисунък (поетичният, духовен аспект) с акцентиране на определен елемент (или персонаж), който да е фотомонтаж (прозаичният, материален аспект), примерно: цигулка, копче, раковина, бутилка, стол, клавесин, далекоглед, котка, паяк, слон, куче и др. Мисля, че така най-точно илюстрациите се „интегрират“ с текстовете, тъй като те самите са съчетание на поезия и проза, на интуиция и рационалност, на тънка ирония и ненатрапчив драматизъм, на дух и материя.
На софийската премиера на книгата на 7 ноември т. г. аз подарих оригиналните илюстрации на Полския институт в София.
– Представяте ли си баща си и Херберт като читатели на изданието?
– Да. И мисля, че са доволни от крайния резултат.
– А какво би казал „Седмият ангел“?
– Вероятно би казал: „Добра работа! Защото и аз имам участие тук.“
1.12.2019
________
* Интервю на проф. Маргрета Григорова с Роман Кисьов, публикувано в „Литературен вестник“ (бр. 41, 11-17.12. 2019).
** Виж текста „Ангелът хранител на Поезията и архивът на поета преводач“.
Информация в програмата на Полския институт за представянето на “Седмият ангел” на VIII Нощ на литературата в София на 15.05.2019.
Плакатът за премиерата на книгата “Седмият ангел” в Полския институт в София на 7.11.2019 г.
Откъси от интервюто в “Литературен вестник” (бр. 41, 11-17.12. 2019).