IN MEMORIAM: КРЪСТЬО СТАНИШЕВ
(Из моя Фейсбук дневник)
На 2 януари 2019 г. на 85-годишна възраст си отиде от този свят и се пресели в Небесното царство на Светлината големият български поет и преводач на поезия КРЪСТЬО СТАНИШЕВ (12.05.1933–2.01.2019). Бог го грабна на Своя Облак (поетът има книга с такова заглавие – „Грабнат на облак“), въпреки че той отдавна беше грабнат в Облака на Словото, на Духа!
Близък на сърцето ми човек и поет, дългогодишен мой приятел, въпреки голямата разлика във възрастта ни… Представял е няколко мои поетически книги, рецензент и редактор на книгата ми „Яйца на феникс“, а аз съм илюстрирал няколко негови авторски книги („Грабнат на облак“, 1999, „Понтийски елегии“, 2003, „Глас в пустиня“, 2011), както и негови преводни, между които на Хьолдерлин, Томас Бернхард, Кристине Буста и много други… Посветихме си един на друг стихотворения…
През последните години името му бе обгърнато в позорно мълчание, въпреки че той не преставаше да пише, да превежда, да публикува и издава… Неговият мощен поетически глас у нас бе всъщност „Глас в пустиня“… Но като че ли него не го интересуваха временните човешки оценки, а „Времето на Душата и Душата на Времето“, далече от всякаква суетна и фалшива слава… Или както самият той бе написал: „Пожелах безмълвността, която извисява, спасява, обяснява, прояснява… Величието да мълчиш познах.“ Но също и: „Но взорът на душата друго вижда… / Тя се възнася и – отвъд нощта – / към нея свята светлина приижда. / И там я срещат близките души / край Божия престол…“
Роман Кисьов (Януари 2019)
Кръстьо Станишев представя Роман Кисьов и поетичната му книга “Сянката на полета” в Музея “Земята и хората” – София, октомври 2000 г.
ИЗ „ПОНТИЙСКИ ЕЛЕГИИ“
ЧЕТВЪРТА ЕЛЕГИЯ
На Роман Кисьов
Навътре в сушата, край поселения
коварни, през тресавища с блуждаещи
огньове ще потърсиш упование:
изгнанието свобода е – твоята –
защото свободата е изгнание.
Назад не се обръщай! Нека вятърът
откъм морето със муцуна кучешка
да те връхлита в гръб със злобно лаене!
Помнѝ: дори за миг назад погледнеш ли,
ще се налеят със олово стъпките!
Тръгни, преди да е изтекло времето
на себеотрицанието – твоето –
обречен, отправѝ се към убежище,
което вярващите назовават постница,
и там се посели посред безмълвие!
Ще слушаш само своя глас, и птиците,
сред планината на покоя милостен
ще те приемат сенките разтворени,
невидимо закрилян – и завинаги –
от Бога, който е любов всемилостна…
И в тишината вслушан, ще дочуеш глас.
От исихията ще литнат думите.
Единствената свобода е вярата.
Тя осветява твоето безмълвие,
на вечността в ръцете щом предава те.
КРЪСТЬО СТАНИШЕВ
(Из „Понтийски елегии“, изд. „Нов Златорог“, 2003
и „Елегии“, ИК „Август“, 2008.)
Кръстьо Станишев чете своята “Четвърта елегия” на представянето на книгата със стихОткровения “Пилигрим на Светлината” от Роман Кисьов в СГХГ, София, 29 май 2003 г.
МОСТ
На Кръстьо Станишев
Дихание на Словото:
сякаш мост невидим който свързва
бъдеще и настояще
По този мост минаваш ти, поете
До твоя слух достига само
ехото от тътена на Лета
Роман Кисьов
(Из „Пилигрим на Светлината“, 2003.)
Кръстьо Станишев и Роман Кисьов в Столична библиотека – София, май 2002 г.