СПЪТНИЦИ
Зловещи черни птици
кръжат над мен.
Стотици лешояди
ме следват неотлъчно
в моя път.
Безкрайно,
безусловно верни,
като неизбежна смърт,
те никога не ще ме изоставят.
О, мои вечни черни спътници!
О, птици на Нощта,
предвестници на Края!
Аз зная –
вие не очаквате смъртта ми.
Нужен съм ви жив.
Вие съществувате, понеже аз живея.
И колкото е по-силна любовта ми,
толкова е по-непримирима
омразата ви,
съпроводена със злобен грак…
Зловещи черни птици
кръжат над мен.
Над мен кръжат
жестоки
хулни
думи.
(Русе, 90-те години)
ГЛАС
Вървя през гъстата сива мъгла.
Безплътни фигури, призрачни сенки
се явяват и изчезват.
Някой шепти, някой стене,
някой зове и ме вика по име.
Без да зная накъде, следвам този
тайнствен глас, който става
все по-ясен, по-отчетлив.
Спирам до самия ръб на тъмен ров.
И виждам там една протегната ръка.
И чувам аз един неведом глас
във мрака.
Но изведнъж
гласът със ярост изкрещява,
ръката в миг изниква от тъмата,
тя се удължава,
дланта ѝ в мен се впива,
със железни пръсти ме обвива
и отчаяно стреми се да ме повлече
надолу,
все надолу,
към бездната на Мрака…
О, аз мислех, че гласът
за помощ ме повика,
че за милост бе протегната ръката!
(Русе, 90-те години)
Роман Кисьов
Рисунка: авторът (Русе, 1998 г.)
