(Из моя Фейсбук дневник)
Данила Стоянова (София, 7.10.1961 – Париж, 3.09.1984) – едно светло и чисто име в съвременната българска поезия. Истински поет, автентичен и необикновен талант… Особено, като се има предвид времето, в което създава своите проникновени стихове, а и краткия ѝ земен живот! Защото тя си отива от този свят едва 23-годишна. По този повод в своя послеслов към издадената посмъртно (цели 6 години след кончината на Данила Стоянова) книга „Спомен за сън“ (изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990), Блага Димитрова възкликва: „О, каква е тази българска орисия да плачем все над недописани страници, все над несбъднати надежди…“ Но след това отбелязва: „Родил се е нов поет – „цвете, а не надеждна пъпка“. С него и светът се е родил нов. Той ни готви още изненади, при все че тъй рано си е отишъл неговият творец. (…) Той ще бъде откритие за българското слово, дръзнало да надникне в такива светли глъбини.“
За голямо съжаление и днес името и поезията на Данила Стоянова са известни само на тесен кръг пишещи и изкушени от поетическото слово. Стиховете ѝ не се издават и преиздават, не се включват в антологии, като че ли почти никой не си спомня днес за нея. Може би защото днес повече от всякога нейната светла и чиста поезия е като „кост в гърлото“ на днешната масова чалга-култура!
11.06.2010
П. П. Тогава – преди толкова години – написах, че Данила Стоянова е едно свело и чисто, но неизвестно име в българската поезия… Радвам се, че наскоро поезията ѝ бе преиздадена, и то – по най-добрият начин!
11.06.2016
Роман Кисьов
1990 г. 2003 г. 2016 г.
