Стихотворението „Вратите на рая“ написах през 1989 г., малко преди паметната дата 10 ноември, като предчувствие за предстоящите съдбовни събития…
Често поетическото слово изявява на своя символен (или метафоричен) език явления, които по-късно се сбъдват… Има такива стихове, подобно пророчески сънища, които в момента не разбираме (дори и техният автор „сънувач“), а по-късно осъзнаваме… Но не докрай!… Защото те не визират само въпросните земни събития (в този смисъл те не са социални или политически), а със своите есхатологични визии (видения) преминават Отвъд…
Това стихотворение даде името си на първата моя поетическа книга, излязла едва 6 години по-късно, през 1995 г.
И днес, толкова години след написването му, си мисля, че ако не бяха тези събития, поезията ми не би видяла „бял свят“, едва ли щях да имам публикувана книга изобщо, поради мистичния (най-вече), духовен характер на моята поезия в една атеистична, безбожна политико-идеологическа държавна система с централизирано държавно книгоиздаване, послушно на тази система, проповядваща, че „религията (вярата в Бог) е опиум за народите“… В такава система (режим) поезия като моята беше табу. За щастие, сега не… До този момент стихотворението „Вратите на рая“ е преведено и публикувано на 12 езика в света (английски, френски, италиански, руски, украински, сръбски, хърватски, македонски, арменски, арабски, китайски и бенгалски). Най-голямата придобивка след тази паметна дата е свободата на словото! Но остава въпросът, свободни ли сме наистина…
Ето го и самото стихотворение:
ВРАТИТЕ НА РАЯ
Мрачно е небето.
Тежко и оловно е небето.
Страшно е небето.
Тресе се то от гръм и мълнии.
О, не. Не си мислете,
че този тътен и гърмежи
са физичните явления,
познати вече на науката!…
Това са яростните удари с юмруци
на блажените
по портите на рая.
(Септември, 1989)
Роман Кисьов
