IN MEMORIAM: ДРАГОМИР ШОПОВ (13.08.1938–16.03.2022)
(Из моя Фейсбук дневник)
Днес изпратихме в последния му земен път поета Драгомир Шопов… Вечна му памет и светлина в отвъдния му път! Прекрасен човек и поет! Освен проникновена и нежна поезия за възрастни, той беше автор и на чудесни стихове за деца! По текст на стихотворението му „Дъга“ Виктор Чучков създава популярната детска песен, която през 1984 г. печели голямата награда „Златна звезда“ на фестивала за детски песни в Болоня (Италия).
Бяха приятели с моя баща. Драгомир прочете прекрасно посмъртно слово за него и неговото творчество на паметната вечер и премиерата на „Рефлексии“-те на баща ми в Унгарския културен институт в София през април 2015 г.
Родителите на Драгомир Шопов – чичо Георги и леля Козета бяха моите първи хазяи на първата ми столична студентска квартира. Когато ме приеха в Художествената академия през лятото на 1985 г. баща ми се обадил от Русе на Драгомир да го пита дали може да помогне за квартира и се оказа, че в старата наследствена къща на родителите му в центъра на София (на ул. „Бузлуджа“ 40, до Петте кьошета) има свободна стая… Там живях през първите две години от моето следване и често се виждахме с Драгомир, когато той посещаваше родителите си. Баща му Георги Шопов беше юрист по професия, винаги с изявена гражданска позиция, постоянно се вълнуваше и възмущаваше от несправедливости в обществото, беше си малко кибритлия, явно от него Драгомир беше наследил гражданската си ангажираност и публицистичен нерв. Майка му Козета – обратно, беше кротка и много фина жена, витална, благородна, аристократична, с невероятен усет за стойностно изкуство, явно от нея Драгомир беше наследил творческия си талант и любов към изкуството.
Днес старата къща на ул. „Бузлуджа“ отдавна я няма, на нейно място сега се издига нов жилищен блок. Драгомир написа прекрасно стихотворение, посветено на къщата им и в памет на родителите му. Ключът от старата вече несъществуваща къща в стихотворението, всъщност е точната метафора за поезията и делото на Драгомир Шопов – онзи Ключ, който отключва вратата на новия му вечен, небесен дом (той има книга със заглавие „Отключена врата“)!
Публикувам това негово стихотворение тук, сега в памет на Драго Шопов:
СТАРАТА КЪЩА
Щях да захвърля ключа от къщата ни, която вече я няма,
ала ето на – не намерих сили за туй, не посмях.
Просто си казах:
щом от небето слязат някога татко и мама,
къде ще отседнат,
нали най-добре ще им бъде да си влязат у тях.
Затова е ключът.
Ще го сложа под прага на моята болка.
Те ще знаят къде е,
ще го вземат и ще отключат скърцащата врата.
Само няколко стъпала.
Колко бяха – пет или шест, колко?
И колко сезона са минали, откакто си тръгна смъртта?
Боже, къщата. Дали, мисля си, ще я познаят? –
с покрив от облаци, от облаци и от звезди.
От вятър са стените на мъртвите стаи,
пода – от гъста мъгла, по която не остават следи…
И някъде там – закачена нашата снимка:
ние тримата в рамка от почерняло дърво.
Дворът, крушата и наоколо въздуха синкав –
застанали сме така,
сякаш отбелязваме някакво тържество.
Боже Господи, бълнувам ли, що ли? – Никаква снимка няма.
Дворът го няма. Няма я крушата,
стъпалата отдавна са станали прах.
И все пак знам – ще си дойдат татко и мама
в някоя събота,
когато Господ пуска умрелите да си идат у тях.
Ето го ключът. Ето ги стъпалата.
Ето ги стаите.
Всичко е каквото беше, скъпи мои, със вас.
А когато си тръгнете –
заключете вратата.
Да има някога какво да отключа и аз!
Драгомир Шопов
Роман Кисьов, София, 20.03.2022
Поетите Здравко Кисьов и Драгомир Шопов на премиерата на книгата с избрани стихотворения от Здравко Кисьов “Канон” в Русе – зала “Култура”, 13 март 2002 г.
Драгомир Шопов (вляво) и Роман Кисьов на литературна вечер в памет на Здравко Кисьов в Унгарския културен институт в София – 21 април 2015 г.
И една от най-известните и любими детски песни – “Дъга” с текст на Драгомир Шопов: