Македонската литература, и в частност македонската поезия, беше напълно непозната у нас само допреди петнадесетина години, въпреки историческата, генетичната, географската и езикова близост… Същото се отнасяше и за съвременната българска литература в Република Македония още от времето на бившата Югославска федерация. Дълги години историческите обстоятелства и политически процеси ни разделяха, и от толкова близки ни превърнаха в абсолютно непознати и далечни… Ние знаехме повече за екзотични, далечни народи и култури, отколкото едни за други.
В последните няколко години, макар и бавно, постепенно, това започна да се променя, започна процес на опити за рушене на стените, издигнати в миналото (а някои – издигани и днес)… Благодарение най-вече на поети, писатели и издатели и от двете страни, процесът на взаимно опознаване на нашите литератури стана постоянен и необратим… В България излязоха десетки книги на македонски автори, най-вече поети (което се дължи на високото ниво на македонската поезия), някои от които са вече изключително популярни и обичани у нас. Ще си позволя да отбележа, че в този процес самият аз имам немалък дял… За период от десет години (от 2006 г. до момента) представих на българските читатели и ценители на поезията единадесет обемни книги с избрани стихотворения от десет от най-известните съвременни македонски поети, в мой подбор и превод… Отделно още толкова поети съм представял с големи поетически цикли в периодичния литературен печат и в електронни издания… Това е дало повод на известния македонски поет, преводач и критик Ефтим Клетников още през 2010 г. да напише в своя послеслов към моята македонска книга с избрана поезия „Словото Пастир“ следното: „Кисьов е истински приятел на Македония, влюбен в съвременната македонска поезия, за която смята, и това явно го е изразявал, че е една от най-свежите, най-творческите и най-хубавите на световната поетическа карта днес. Това той го показва и на дело, превеждайки от година на година и публикувайки македонски поети… (…) Както се казва, истински посланик на македонската поезия в една близка страна и култура, с която дълго време ни деляха и, за съжаление, все още ни делят високи стени на недоразбиране. Те, в интерес на истината, все още не са разрушени. Роман Кисьов е един от ония, които помагат тези стени по-бързо да се сринат, за да не ги вдигнат още по-високо политиците и другите умове със стеснено съзнание, помага да стане възможен от двете страни приливът на добра воля, любов и красота.“
Мисля, че именно на поетите е поверена божествената мисия да събират, а не да разпиляват, да съединяват, а не да разделят… И да бъдат пример за това. Защото поетите служат на Словото, а Словото съединява… Неговият език е Езикът на Духа. (Преди време „принцът на метафората“ на македонската поезия Радован Павловски ми подари своя книга със следното посвещение: „За нашата обща прародина на Езика, Душата и Духа във Времето и Пространството на Изкуството“.)
* * *
Македонската поезия за мен бе истинско откритие, превърнало се в откровение… То се случи преди няколко години неочаквано, но в никакъв случай случайно (убеден съм в това), а по неведомите пътища на Духа (вероятно и по неведомите пътища на кръвта*)… Защото се оказва, че в голямата си част тази поезия е духовна, като една от характерните ѝ черти е Боготърсачеството, афинитетът и преклонението към Сакралното и Божественото, както и култът към Словото… Словото е един от основните лирически персонажи в стиховете на македонските поети от различни поколения, а също така и Слънцето като негов синоним… Разбира се, в случая Слънцето е символ – не видимото, физическо слънце, а Първообразът, невидимото духовно Слънце на душѝте, което е Живот и Светлина на света… Известно е, че от дълбока древност Слънцето е синоним на Словото-Бог… И съвсем закономерно през 2003 г. в Скопие излиза обемна поетическа антология „Слънцето в македонската поезия“, съставена от Светлана Христова-Йоцич… (Слънцето е изобразено дори върху държавното знаме на Република Македония.) Показателно е също така, че в граничната година на новия век – 2000 г. – в Македония е публикувана антологията „Орфей и Иисус: Библейски мотиви в македонската поезия“, съставена от големия македонски поет Анте Поповски, а през същата година излиза още една антология с библейски, религиозни и апокрифни мотиви в съвременната македонска поезия, съставена от Йовица Тасевски-Етерниян и Мая Апостолоска. Наистина, македонската поезия е богата както на библейски мотиви, фигури и персонажи, в голямата си част новозаветни, така и предновозаветни, достигайки до дълбоката древност, до митологическото и мистическото, до орфическото… Тези мотиви и фигури, обаче, съвсем не са формални и самоцелни, не са илюстративни и декоративни, не служат за орнаментика, а са естествен духовен плод, породени от енергията, от семената на една автохтонност, характерна за Балканите… Затова тази поезия е богата и на архетипи, в нея античното прелива в съвременното и обратно, пресичат се цикличното и линейното време, съжителстват различни паралелни светове… И всичко това е в едно многообразие от индивидуални поетики, не скучни, архаични и ретроградни, а на модерен и свеж, често изненадващ поетически език (в повечето случаи чрез употребата на свободния стих)… Модерното, съвременното не е в злободневието, не е в текущата (но и бързо изтичаща) временна проблематика, а в универсалните и вечни теми и екзистенциални въпроси, свързани с онтологията на Човека и цялостното (видимо и невидимо) битие, с философските и духовни пластове на живота и изконните му истини. Това е белег за стойността на една поезия (и на всяко творчество), като в случая това се отнася в голяма степен и за македонската поезия.
Няколко са важните, основни фактори за изграждането, развитието и жизнеността на македонската поезия. Един от тях е фактът, че тази поезия (и изобщо тази литература) се оформя в семейството на литературите от бивша Югославия – сръбската, хърватската, черногорската, словенската, босненската, които взаимно си влияят и обогатяват… (Това безспорно е и една от причините македонската литература да се развива по съвсем различен път, в сравнение с българската.) Македонските поети са имали възможността да публикуват свои стихове и да издават книги в авторитетни периодични издания и издателства в Белград, Загреб, Любляна, Сараево, Подгорица… А и да бъдат „в крак“ с процесите на модернизация и освобождаване от официалните, сковаващи догми в тези литератури, в които следвоенният соцреализъм губи тотално битката с модернизма… Немалко македонски поети дори са живели в тези страни, някои живеят и до днес, без да се чувстват чужденци там. От друга страна, македонската поезия (литература) като част от югославските литератури в недалечното минало се отваря към Западна Европа и света, благодарение на прозападната политическа ориентация на Югославия от 50-те и 60-те години на миналия век. Не са никак малко македонските писатели, които по това време специализират и пребивават творчески в големите западноевропейски столици, нещо, което например за българския писател беше немислимо и невъзможно.
Другият важен фактор за създаването на благодатен поетически „климат“ в Р Македония, за отварянето и общуването на македонската поезия с най-добрите образци на световната поезия, излизането ѝ на световната поетическа сцена и култивирането в страната на високи поетически критерии не само сред литературните среди, но и сред по-широк кръг от хора, това безспорно е международният поетически фестивал „Стружки вечери на поезията“ в град Струга, на брега на Охридското езеро… Фестивалът е държавен (под егидата на ЮНЕСКО) и съществува без прекъсване повече от половин век (от 1961 г. до сега). Той се утвърди като най-престижният фестивал за поезия в световен мащаб (без преувеличение), а наградата „Златен венец на поезията“, която се връчва всяка година на един световен поет, с широка международна известност, е най-авторитетната награда за поезия в света… Единствената по-авторитетна награда е Нобеловата, но тя е за литература като цяло, а не само за поезия… Мнозина от поетите нобелисти са и носители на „Златен венец“ в Струга, като например Пабло Неруда, Еудженио Монтале, Йосиф Бродски, Шеймъс Хийни, Тумас Транстрьомер, както и едни от най-големите поети на XX век, като Уистън Хю Одън, Йожен Гийвик, Артур Лундквист, Рафаел Алберти, Янис Рицос, Роберт Рождественски, Андрей Вознесенски, Булат Окуджава, Алън Гинзбърг, Ханс Магнус Енценсбергер, Тадеуш Ружевич, Ласло Наги, Никита Станеску, Тед Хюз, Ив Бонфоа, Махмуд Даруиш, Адонис и много други. (Като пример за разчупването на ледовете в българо-македонските отношения през последните години е и връчването на тази престижна награда на български поет, за пръв път в 49-годишната по това време история на фестивала, през 2010 г. „Златният венец“ бе връчен на Любомир Левчев.) През 2011 г., на 50-годишния юбилей на фестивала, лауреат на наградата стана известният македонски поет Матея Матевски. Достатъчно е да се хвърли бегъл поглед върху дългите списъци на поетите участници през годините, за да стане ясно, че това са цели поетически съзвездия от всички краища на света. От 1971 г. до сега всяка година на фестивала се представя някоя национална поезия, както с отделна антология, преведена на македонски, така и с гостуване на цяла делегация поети от съответната страна, със специална вечер, посветена на тази национална поезия и поетическо четене на участниците от гостуващата национална делегация… Така например през годините в Струга са представяни съвременните италианска, съветска, румънска, полска, чилийска, финландска, алжирска, палестинска, немска, американска, унгарска, индийска, гръцка, австрийска, венецуелска, чешка и словашка, египетска, китайска, австралийска, шведска, белгийска, британска, швейцарска, люксембургска, датска, албанска, корейска, испанска, руска, португалска, мароканска, холандска, израелска, карибска, турска, украинска, норвежка, азербайджанска, монголска и други национални поезии. Съвременната българска поезия е представена през 1999 г. Най-престижната награда за книга от македонски поет „Братя Миладинови“ също се връчва в рамките на фестивала, паралелно със „Златния венец“, като по този начин македонските поети са поставяни почти наравно с най-големите поети в света… Всяка година издателската програма на фестивала публикува по няколко книги от македонски поети, преведени на английски език, издават се тематични антологии на македонската поезия, провеждат се тематични симпозиуми, организират се преводачески работилници за превод на македонска поезия, връчват се още и най-различни награди – за най-добра дебютна поетическа книга в света, за най-добро стихотворение за виното, за най-добро стихотворение от млад македонски поет, прочетено на фестивала… Мнозина от най-известните македонски поети са ръководили този фестивал през годините или са били част от художествения му съвет. Безбройни са и суперлативите за фестивала, засвидетелствани в текстове и интервюта от редица световни поети и лауреати на „Златния венец“… Лично аз съм свидетел на това, бил съм три пъти на фестивала и ето пример – когато участвах за пръв път през 2007 г., лауреат беше Махмуд Даруиш, който сравни Фестивала с една-единствена отворена градина, без център и периферия, в която цъфтят избрани цветове от многобройни страни и езици… Немалко поети от целия свят дори са заявявали открито, че за тях Македония е земя на Поезията…
Участвал съм и на други международни поетически фестивали, но такъв интерес и такава почит към Поезията не съм срещал другаде. Този факт респектира, на фона на все по-безпощадния процес на маргинализация на Поезията и на поетите, процес, в който България не прави изключение, дори напротив… Именно поради това Струга е един оазис на Духа и на Словото! Затова си позволих да отделя повече място на този фестивал, за да е ясно колко той е важен за македонската поезия и в какъв контекст, в каква среда тя се е развивала и продължава да се развива.
* * *
През последното десетилетие се запознах и сприятелих с много македонски поети, обогатих личната си библиотека с десетки книги от македонски автори, предимно с поезия, успях да се запозная отблизо с македонската поезия, както и да следя актуалните процеси в нея, включително и сред най-младите… Интересът ми към тази поезия се оказа траен, преди всичко заради това, че я чувствам близка, именно защото в нея откривам до голяма степен това, което ми липсва в нашата съвременна поезия, а именно духовния (в някои случаи дори мистичен и религиозен) характер, Боготърсачеството, афинитета към Сакралното и ясно изразения култ към Словото, за които вече споменах в началото и които са в основата и на моите лични духовни интереси, на моята поезия, на поетическите ми разбирания, концепции и търсения… Претворяването на редица поети, чиято поезия чувствам близка и обогатяваща моя личен поетически светоглед, бе за мен, от една страна, опит за проникновен, задълбочен прочит на творчеството на тези поети, а от друга – желанието ми на всяка цена да споделя с повече хора у нас поезията, която ме е впечатлила… И се радвам, че и моята авторска поезия се приема радушно сред много македонски поети и ценители на Ars Poetica… През годините мои стихове са превеждали и публикували в авторитетни литературни списания такива поети като Михаил Ренджов, Богомил Гюзел, Ефтим Клетников, Катица Кюлавкова, Владимир Мартиновски, Йовица Тасевски-Етерниян и Иван Шопов. През 2010 г. излезе моя книга с избрано от поезията ми, в подбор и превод на Ефтим Клетников, а през настоящата 2016-а и електронна книга с избрано от моите кратки стихове (лапидарии), в подбор и превод на Иван Шопов. Също така цикъл мои стихотворения са включени в антологията „Светият път – поезия от балканските народи“, излязла през 2015 г. в Скопие, чийто съставител е известният македонски поет, литературен критик и преводач Раде Силян.
А аз продължавам да преоткривам македонската поезия, да откривам и претворявам стихове на нови за мен автори…
Юли, 2016
Роман Кисьов
Текстът е предговор (със съкращения) към антологията „Портал на Слънцето. Съвременни поети от Република Македония“ (изд. „Ерго“, София, 2016).
_______
* Мой прадядо по бащина линия е бежанец в края на 19 век от Крушево (тогава все още в Османската империя) в свободна България.
Предната корица на антологията “Портал на Слънцето” (изд. “Ерго”, 2016).