Най-превежданото мое стихотворение по света е „Итака“ (на 18 езика)*… Написах това стихотворение на 13 септември 1989 г. в Русе… Тогава бях 27-годишен студент в Художествената академия и малцина знаеха, че вече пиша поезия (бях прописал наскоро, две години преди това), до този момент имах много малко публикувани стихове, които даваха впечатление за някаква случайност, в най-добрия случай за хоби, а според някои недоброжелатели – за амбиции на моя баща поет (което е най-далече от истината)…
Моята „Итака“ е апостроф на „Итака“ на Кавафис, или по-скоро поглеждане на Итака от друг ъгъл и от друг житейски опит… Но пък стана така, че самата Поезия, самият живот апострофира това мое стихотворение – много скоро след написването му то беше публикувано в месечната притурка за литература и изкуство „Светлоструй“ на русенския (тогава) вестник „Дунавска правда“ (30.09.1989, год. Х., бр. 9 / 116). Два месеца по-късно (след промяната на 10 ноември) в началото на декември го прочетох на голямото литературно четене на „Кръг 39“ (в който тогава членувах) в препълнената 65-а аудитория на Софийския университет, а скоро след това – на четения на Кръга във Великотърновския университет и в Габрово… Последва публикация в списанието на Любомир Левчев „Орфей“ през 1992 г. и накрая го включих като първо стихотворение в първата ми книга „Вратите на рая“ (1995 г.).
Но Одисеята на моята „Итака“ тепърва предстоеше – през следващите години (и до ден днешен) то продължава да се превежда на различни езици и да се публикува в различни страни и места, някои от които съвсем екзотични за българската литературна действителност (като например превода на бенгалски в Калкута, Индия, където излезе цяла моя книга, започваща именно с „Итака“)…
Освен това моята „Итака“ се оказа и обект на литературоведски изследвания и сравнителни анализи от професори и преподаватели в различни университети по света. Така например Милана Лазариди – университетски преподавател от Киргизстан – в свое есе на тема „Итака“ е направила сравнителен анализ между едноименните стихотворения на Константинос Кавафис, Йосиф Бродски и моя милост. А румънският литератор и публицист – проф. Илие Гюрцик (Ilie Gyurcsik) от университета в Тимишоара в свое компаративно есе на същата тема сравнява и анализира поетическите текстове, свързани с Итака и Одисей, на световните поети Константинос Кавафис, Осип Манделщам, Фернанду Песоа, Салваторе Куазимодо, Хорхе Луис Борхес, Георгиос Сеферис, Йосиф Бродски… и на един български поет – отново моя милост… Същото прави и македонският писател Владимир Мартиновски – професор по сравнителна литература в университета в Скопие… В свое компаративно литературоведско изследване, четено на международни конференции и публикувано в неговата книга „Зоон поетикон“ (2013), той предлага сравнителен прочит на темата „Итака“ в балканските литератури, като се спира на стихотворения от Кавафис, Ферид Мухич, Миодраг Павлович, Богомил Гюзел, както и на моята „Итака“.
Неведоми са пътищата Господни, пътищата поетически и тази безкрайна Одисея, наречена Поезия…
ИТАКА
„…навярно вече си разбрал
Итаките що значат.“
К. Кавафис
И аз съм Одисей,
но неизвестен.
За мене никой нищичко не чу
и никой не разбра за хитростта ми…
Защото никога Итака не напуснах.
В живота си не срещнах ни веднъж
циклопи, ластригони и сирени.
Троянски кон не построих
и с подвизи не се прочух…
Защото никога Итака не напуснах.
За силата на моя лък и смелостта ми
никой не узна.
Дори и Пенелопа в любовта си
към мен отдавна охладня…
Защото никога Итака не напуснах.
(13.09.1989)
Роман Кисьов
_________
*До този момент стихотворението е преведено на английски, френски, нидерландски (фламандски диалект), датски, италиански, гръцки, румънски, арменски, грузински, руски, полски, украински, сръбски, хърватски, македонски, албански, турски и бенгалски.