Има такава поезия – по действителен случай. Въпреки че поезията поначало и винаги е „по действителен случай“. Този „случай“ може да е сън, видение, някакъв детайл от окръжаващия свят, дочут разговор, поглед, жест, облак, дъжд, дърво… „Случаят“ може да е от вътрешния живот на поета – мисъл, преживяване – скръб, радост и т.н. Затова има и различни нива на поетики в тайната йерархия на Думите. Дори когато се касае за мистична, метафизична поезия – тя пак е „по действителен случай“, но този път „случаят“ е от невидими за физическите човешки сетива реалности. Защото такава поезия е (ще се самоцитирам) „жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът, тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза“.
В случая обаче под „поезия по действителен случай“ аз имам предвид стихотворения, написани по съвсем конкретна случка (обстоятелство) във физическата реалност и имащи характер на поетичен документ… За да има художествена стойност такова стихотворение, това „документиране“ на определено събитие не трябва да е само описание, или словесно „фотографиране“ на конкретния случай, но да е симбиоза със субективното, лично преживяване на автора, и дори тълкуване на въпросното събитие, като по този начин стихотворението не е вече просто преразказ (колкото и талантлив да е той), а нещо много повече от това.
Лично аз имам точно такова стихотворение със заглавие „Поетична вечер“… Поводът беше едно поетично четене – част от програмата на международния поетичен фестивал „Поетически нощи в Куртя де Арджеш“ в Румъния през юли 2003 г.
В първия ден на фестивала към мен се приближи един доста по-възрастен от мен поет, който пожела да се запознаем, понеже прочел мои стихотворения (в превод на английски), публикувани в антологията на фестивала, и останал възхитен, особено от моето стихотворение „Крило“… Това мое стихотворение от книгата ми „Пилигрим на Светлината“ (2003) всъщност е програмно за моето виждане и мироглед за поезията въобще, но и съдържащо (освен метафизичен) съвсем личен елемент, като в своята същност то е образец за духовна, християнска лирика. Затова се учудих, че точно това стихотворение е впечатлило този поет. Малко след това разбрах защо… Оказа се, че въпросният поет е ирландец от Дъблин и е католически свещеник (от ордена на Св. Августин). Името му е Падрейг Дейли (Pádraig J. Daly), роден е през 1943 г., получил е образование в университетския колеж в Дъблин и в Григорианския университет в Рим. Така се сприятелихме.
Една вечер – част от програмата на фестивала – всички поети участници имахме поетично четене на едно приказно, историческо място в Румъния – вила „Флорика“. Както подсказва самото име на вилата, тя се намираше сред огромна, красива градина. Четенето беше отвън, в широкото пространство между входа на вилата и градината. Когато дойде ред на ирландския свещеник и поет, той обяви, че ще прочете свое стихотворение на древен келтски език, който е почти отмрял, понеже не всички негови сънародници го говорят, а преобладаващ е английският. И когато той започна да чете, звученето на този неразбираем за мен език ме развълнува силно… Не можех да си обясня защо, но това е факт. (Едва след време научих за древните връзки на келтите с предците ни – траките, включително за културното тракийско влияние към келтите, пребивавали някога, преди много векове, по нашите земи.) И докато Падрейг четеше своето стихотворение на древния келтски език, в един момент в небето над него започнаха да прииждат птици, десетки птици, стотици птици, които продължиха да кръжат над него през цялото време докато поетът свещеник четеше… След като той свърши, птиците отлетяха и повече не се завърнаха. В този момент нямах никакво съмнение, че това беше някакво небесно знамение.
Казах на Падрейг, че ще напиша стихотворение по този действителен случай. И наистина го написах – веднага след като се прибрах в София. По-късно му го изпратих, вече преведено на английски. В отговор получих от него радостно, благодарствено писмо.
Никога преди това, а и след това, и досега не ми се беше случвало по такъв начин да пиша поезия – по точно такъв „действителен случай“… Случай, който остана съхранен в това мое стихотворение.
Роман Кисьов, 8 декември 2024 г.
Вила “Флорика” (Румъния)
ПОЕТИЧНА ВЕЧЕР
(Вила „Флорика“, Румъния)
Пред вила „Флорика“
в прохладна лятна вечер
Падрейг Дейли –
ирландският свещеник и поет –
рецитира свои стихове
Откъм градината полъхва свеж ветрец
И властва тишината
Звучат единствено словата
на древния език
който ни обгръща като полъх лек
на тайнствен вятър
долетял до нас от митични времена
прекосявайки годините и вековете
Аз не разбирам нито дума
от този древен и загадъчен език
но под неговия нежен напор
душата ми трепти
И Чудото долита в миг –
явява се пред нас
приело образа на ято птици
И те прииждат пърхайки с криле –
десетки и стотици
спускат се от висините
за да пригласят на свещеника-поет
И химните на този странен хор
се слива с музиката на словата
в хармония единна
Пред вила „Флорика“
в онази лятна вечер
аз прозрях
че птиците кръжащи над главата
на ирландския свещеник и поет
Сам Творецът ги повика
Невидимият Съвършен Поет
повика тези чудни птици
от Небесния Едем
за да участват в тайнството
на една неповторима
Поетична Литургия
2003
(Из „Криптус“, 2004.)
С Падрейг Дейли в библиотеката на град Питещи, Румъния – юли 2003 г.
Писмото на Падрейг Дейли в отговор на моето стихотворение “Поетична вечер” – 17.10.2003 г.