IN MEMORIAM: СТЕФАН ТОНТИЧ / STEVAN TONTIĆ
Тази сутрин на 75-годишна възраст е починал големият сръбски поет и мой приятел СТЕВАН ТОНТИЧ / Стеван Тонтић / Stevan Tontić (30.12.1946 – 12.02.2022). Роден е в Западна Босна и Херцеговина, живял дълги години в Сараево, където е бил редактор в издателска къща. По време на войната е живял 9 години в изгнание в Берлин. През 2001 г. се завръща в Сараево, а от 2014 г. до смъртта си живееше в Нови Сад, Сърбия. Запознахме се преди малко повече от 11 години, през 2010 г. (тогава той още живееше в Сараево) на известния международен поетичен фестивал „Смедеревска поетическа есен“ в Смедерево, Сърбия… Веднага се сприятелихме, усетихме духовно родство помежду ни. След това се оказвахме заедно и на други фестивали. За последен път се видяхме през април 2018 г., когато той беше заедно със съпругата си Снежана гост в София по резидентна литературна програма. Тогава беше и премиерата на единствената му книга с избрани стихотворения у нас „Преди да ме е отнесъл дяволът“, в превод на Александър Шурбанов и Рада Шарланджиева (изд. „Ерго“, 2017). И след това си разменяхме писма. Той написа прекрасна, проникновена рецензия за корицата на моята поетическа книга „Ходочасник светла“ (Пилигрим на Светлината), която излезе в Сърбия в самия край на миналата 2021 година. Въпреки че заглавието на българската му книга е „Преди да ме е отнесъл дяволът“, вярвам, че не го е отнесъл дяволът, а Ангел Божий, за да отведе изстрадалата му душа при Бога, в Светлината… Светъл да е Пътят ти, приятелю, защото „ръката на Бога сама те докосна“ и си Негов поет… Оставаш завинаги в сърцето ми!
Роман Кисьов, 12 февруари 2022 г.
ПРЕЗ МОЙТЕ РЕШЕТКИ АНГЕЛ ВИДЯХ
През мойте решетки ангел видях
да влита и рече (светлина ме окъпа):
Това, че позна адска мъка несносна,
премина през битки, куршуми и страх,
ти приеми като участ и милост най-скъпа:
ръката на Бога сама те докосна.
Най-после си зрял – вече си нищо,
освободен от страсти, от оковите на плътта,
освободен от ближни, от дом и огнище,
на родния край от магията и тежестта.
Следвай звука на съдбата си, сине –
това е всичко: песента ти не гине.
Вестителят буди в теб тръпен завѐт,
в мълчание стихва на кръста викът.
Смъртта който надпее, той е моят поет.
Пееш ли, ти да лъжеш не знаеш.
Могъщ е – и литна – на съдбата звукът.
Ще следя от какво стиховете си ваеш.
СТЕВАН ТОНТИЧ
Превод от сръбски
Александър Шурбанов
и Рада Шарланджиева
Със Стеван Тонтич в Смедерево (Сърбия) – октомври 2010 г.
Със Стеван Тонтич в Кукления театър на Баня Лука (Р Сръбска, Б и Х) – септември 2016 г.
Отляво надясно: Стеван и Снежана Тонтич, Светла и Роман Кисьови – София, април 2018 г.