Името на Михаил Ренджов не е непознато у нас, дори напротив… След като през 2006 г. представих на българските читатели негови избрани стихотворения и псалми в книгата „Седмата песен“ (изд. ателие „АБ“, София), а през 2010 г. допълних тази представа с втора книга с негови избрани стихотворения – „Сътворението на човека“ (изд. „Балкани“, София), мощната, духовна поезия на Ренджов бързо достигна до много душѝ, жадни за истинска, висока поезия. Стиховете му започнаха да „циркулират“ в българското интернет пространство, да се цитират във форуми и блогове, често звучаха в ефира на Българското национално радио, публикуваха се с охота от най-авторитетните български литературни издания, наши музиканти написаха песни, вдъхновени от поезията на Ренджов, като Арт-формация „Орфика“, които включиха в албума си „Исоти“ (2008) три свои песни по негови псалми… А благодарение на Румен Леонидов през 2009 г. у нас видяха „бял свят“ и великолепните, приказни разкази на Ренджов („Седянка за светии. Благи разкази от Македония“, изд. къща „Факел“, София).
Така в последните няколко години Михаил Ренджов напълно заслужено стана най-обичаният македонски писател в България. Както е обичан и в Македония. А в Македония Михаил Ренджов е тачен като народен поет… (За първи път чух това определение за него от македонската поетеса Гордана Михаилова Бошнакоска, в нейно изказване пред българска публика в Русе.) Но това „звание“ поетът не го е получил официално от държавна институция, а неофициално – от любовта и признанието на хората. А няма по-голямо признание за един поет от това (и то, приживе)! С такова признание биват удостоявани малцина – белязаните от Бога… Какъвто, безспорно, е Михаил Ренджов. А определението „народен“ напълно подхожда не само на творчеството, но и на човека Михаил Ренджов – човек с голямо сърце и широка душа, благороден и благ, небесно-витален, а същевременно земен, съзерцателно-вглъбен, а в същото време контактен и отворен… На него са му чужди суетата и преднамерената амбиция, той стои встрани от писателските боричкания и ловките „игри“ в домогване до „авторитетен обществен статус“… Преди години, в началото на нашето приятелство, в един телефонен разговор Ренджов ми каза: „Аз не съм от глутницата!“ И в това аз лично успях да се убедя през годините.
Както е при повечето големи поети, така и при Ренджов съществува припокриване между личността на поета и неговата поезия… А за поезията му е характерна хармонизацията на противоположностите, а също така и две основни начала: образът и звукът, или с други думи казано – картинното и песенното начало, които при Ренджов са хармонично цяло, като понякога надделява ту едното, ту другото… За поезията му е характерна и една друга двойственост – от една страна тя е традиционна, дълбоко вкоренена във фолклора и миналото, а от друга страна е изключително модерна и оригинална, както по форма, така и по съдържание, обърната към бъдещето… И тук трябва да откроим още една двойственост, особено характерна за по-късното творчество на Ренджов: от една страна – есхатологичните мотиви, апокалиптичните видения и мрачни предчувствия за гибелта на човека и края на времената (ярко изразени най-вече в поемите „Апокалипсис“ и „Предсказание“), а от друга страна – възторга от откриването на Бога и света на Светлината, от Новото начало и раждането на Нов човек, вечен човек (както е, например, в програмното му стихотворение „Сътворението на човека“). Или, както вече писах в предговора си към „Седмата песен“, най-важното в поезията на Ренджов е именно трансформацията, новото духовно състояние, новото Битие – пресътворяването чрез Мистерията на Смъртта и Възкресението. Затова и поезията на Михаил Ренджов е толкова, бих казал, архетипна, орфическо-християнска по своята природа… Колко ясно го е написал поетът: Крия във себе си: един прасвят, / Нося във себе си: един прастих, / Диша във мене: един прапоет. А също и: Аз не пиша книга / Аз не създавам писмо – / Аз се ПРЕСЪЗДАВАМ във писмо.
Михаил Ренджов благоговее пред Словото! Именно Словото е тази Творческа Сила, която сътворява и пресътворява, която примирява крайностите, споява и въвежда в хармония противоположностите… Във него е началото и краят, / Старото и новото, / Пъкълът и раят: Словото – пише Ренджов. Ето, отново тази двойственост! За поета Словото е божественото „сечиво“ – от утробата до дъха, от зачеването до раждането, от тайната на небитието до тайната на Новото Битие… Така чрез силата на Словото поетът се пресъздава в слово и самият той сътворява нов свят, в който централна фигура е Новият човек – колкото уникален, толкова и универсален. Алюзиите с библейски текстове в поезията му са видни и с просто око. Но поетът не илюстрира, а напротив – със свеж и неочакван поглед диалогизира с читателя и утвърждава мъдростта на Духа. Както е и в прекрасното стихотворение „Проповедникът“: „Няма нищо ново / под слънцето“ / Говореше Проповедникът. // „Аз съм нов“ – / Му отговорих: / „Нов е облакът, който гледам, / Нов е дъждът, който ме полива, / Нов е вятърът, който ме вее, / Нова е болката, която нося, / Нова е смъртта, която ме очаква / Мене живия, / Според всички: / Неповторим“. Наистина, поетът Михаил Ренджов е неповторим… Уникален, автентичен…
Но от какво бе продиктувана появата у нас не на една, а на цели две поетически книги, при това така обемни (общо близо 300 страници)? Докато „Седмата песен“ е есенциална и концептуална книга, акцентираща на духовния характер и сакралното в поезията на Ренджов – елемента на Божественото, където своеобразна кулминация са неговите псалми; то „Сътворението на човека“ е по-многообразна книга, акцентираща на екзистенциалната страна в поезията му, или човешкият елемент, където са обрисувани лутанията, митарствата на човешката душа през бездни и светли небеса, нейните метаморфози – пропадания и възнесения, смърти и възкресения – от утробата до дъха, от тайната на небитието до тайната на Новото Битие…
Тези, които вече се бяха запознали с поета Михаил Ренджов чрез „Седмата песен“, в „Сътворението на човека“ се срещнаха с един колкото познат, толкова и непознат поет. Междувременно Ренджов продължи (продължава и днес) да твори и да издава в родината си нови поетически книги (тук трябва специално да отбележа великолепната „Сонети“ от 2010 г., та до най-новата му книга „Издишки“, съдържаща поетически бисери)… И въпреки че неговото мощно и чисто поетическо слово е винаги разпознаваемо, той продължава и днес да ни изненадва – колкото познат, толкова и непознат, белег, характерен за всяка голяма поезия, защото е родена от Божествената Реч, от изначалното, вечно, животворящо Слово; защото роденото от Духа е Дух и Светлина… „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.“ (Св. Евангелие според Йоан, 1:5)
______
Текстът, в голямата си част, е от предговора към книгата „Сътворението на човека“ (2010), но актуализиран и допълнен специално за Литературния портрет на Михаил Ренджов в София на 26.04.2013 г. В този вид e публикуван и в електронното списание „Факел“ през 2013 г.
Роман Кисьов
С Михаил Ренджов в каньона “Утроба” (“Матка”) край Скопие. 1 септември 2008 г.
С Михаил Ренджов в Боянската църква – София, 21 април 2010 г.