Някои казват, че първото стихотворение е като първата любов. Не зная. При мен не беше съвсем така. Първото си стихотворение написах доста късно в сравнение с по-ранната (обикновено ученическа) възраст, когато се прописва поезия.
Беше късната есен на 1986 г. Бях студент по живопис втора година в Художествената академия, на почти 25-годишна възраст. Бях запален читател на поезия, но не съм имал амбиция да пиша, от една страна заради това, че от ранна възраст се насочих към рисуването, а от друга – вероятно и заради това, че баща ми е поет с утвърдено име… А и нямах такава необходимост. Иначе вече имах някакъв свой критерий за поезия, харесвах нестандартна, модерна поезия в свободен стих, с философска насоченост (без да е философстваща), поезия с изненадващи образи и идеи, която провокира и дори експериментира с езика и формата на стиха и която не е „книжна“. Неслучайно една от любимите ми поетически книги по онова време беше „Поезия за тези, които не четат поезия“ на немския поет Ханс Магнус Енценсбергер, в прекрасния превод на Стефан Бесарбовски.
В онази късна есен на 1986-а в София пребиваваше на литературна резиденция младият латвийски писател и мой връстник Римант Зиедонис / Rimants Ziedonis (по разменна резидентска програма за млади автори на двата съюза на писателите – на Латвия и България). Римант е син на големия латвийски писател Имант Зиедонис, а бащите ни бяха стари приятели… Именно баща ми ме свърза с него и така ние се запознахме и сприятелихме в София, виждахме се често, той неведнъж ми гостуваше в тогавашната ми студентска квартира (до големите „пет кьошета“)… Говорихме си за изкуство, за живопис и за поезия, аз му показвах мои картини, той ми разказваше за начина си на писане, подари ми с автограф дебютната си поетическа книга на латвийски (излязла в Латвия по-рано същата година), въпреки че не разбирах езика… Баща ми беше превел няколко стихотворения от тази негова първа книга и аз бях наистина впечатлен. Стиховете му бяха много нестандартни, модерни, немногословни, но въздействащи.
По това време ме събори на легло коварен грип и за около цяла седмица се оказах затворник в квартирата си. Вероятно поради болестта и мрачното, дъждовно есенно време бях изпаднал в особено състояние на самота и самовглъбяване… И една вечер спонтанно, без да го търся преднамерено, написах първото си стихотворение… Без да предполагам, че няма да е последно, че не е само моментен опит и че ще „повлече крак“ на много други стихотворения след това… Не му обърнах особено внимание и не го споделих с никого, особено с баща ми. Оказа се, че все пак съм го запазил в архива си, въпреки че до този момент не съм го публикувал никъде. Едва по-късно си дадох сметка, че това мое първо стихотворение, независимо от всичките си недостатъци, се родее по някакъв начин с онези стихотворения от дебютната книга на Римант, които баща ми вече беше превел, и особено с едно от тях… (Доста по-късно, през 1998 г. баща ми включи тези стихотворения на Римант в своята антология със съвременни латвийски поети „Сърце на тротоара“).
Ето го моето първо стихотворение:
* * *
Някой беше казал,
че във всеки човек
съществуват двама други…
Реших да проверя това твърдение
и вчера надникнах в себе си.
Там не бяха двама,
а много повече.
Всеки се опитваше
съвети да ми дава –
кой добри, кой лоши.
Настана страшна какофония.
Аз поисках да избягам
и се намерих на улицата,
сред тълпата многолика.
Там всеки бе зает
със собствените си проблеми,
така че никой не ме забеляза.
Сега мога да остана
наистина сам.
(1986)
А ето го и стихотворението на Римант:
* * *
Веднъж, като бродих из себе си,
срещнах някакъв непознат,
извънредно красив и умен,
който ме съзерцаваше.
– Излез, защо се криеш, – казах му аз –
ще ти дам половината си.
– Половината не ми е нужна, – рече той –
ти си целият мой.
– Е, стой си тогава, – казах му аз –
щом е тъй просто да останеш в мене.
– Почакай, не бързай, – отвърна ми той –
страшно е тук да си сам.
Видна е разликата в класата на двете стихотворения, разбира се в полза на моя латвийски приятел. Освен в нивото, изобщо двете стихотворения са различни, но наистина си давам сметка, че точно това стихотворение на Римант ми е дало тогава, макар и несъзнателно, импулс и вдъхновение за написването на първото ми стихотворение.
20.01.2024
Предната корица и титулната страница с автограф за мен
от дебютната стихосбирка на Римант Зиедонис в края на 1986 г.